За честта на крадеца [bg]

— Значи незнайният поръчител на убийството просто е имал късмет и е налучкал, че съм твоя сестра? И ти с нищо не си го улеснил?

Наежих се. Не ми хареса този намек.

— Де да знам. Ти си бившата куртизанка тук. По-наясно си как на хората им излиза късметът.

И двамата разбирахме, че заяждането е глупаво. Тя се опита да ме ритне по глезена. Заслужавах си го, което не означаваше, че бих й позволил да успее.

— Копеле! — избухна Кристиана. — Знаеш, че не дрънкам наляво и надясно за семейството си. И освен това бях куртизанка, а не евтина курва като онези, с които си свикнал. Грижех се за духовните нужди на клиентите си не по-малко, отколкото за телесните, но дори да ти звучи невероятно, това не включваше приказки за моя брат престъпника. Да не очакваш, че ще рискувам всичко, което извоювах тук и в императорския двор, само за да побъбря за тебе с някого?

Отворих уста, за да нажежа обстановката още малко, но Джоузеф се прокашля.

— Ако позволите…

— Какво има? — отвърна Кристиана, взряна гневно в мен.

— И двамата допускате, че поръчителят на убийството знае за вашата… кръвна връзка. — Той почука с пръст по писмото, което му бях дал. — Но тук не се споменава за това. Всъщност, господине, писмото е още по-официално по тон от обичайната кореспонденция на баронесата с вас. По-скоро е заповед да се явите при нея, а не покана.

— Нима сестра ми знае разликата между двете? — измърморих.

Джоузеф пак се прокашля.

— Значи е възможно да не знаят, че сме брат и сестра — каза Кристиана.

Кимнах.

— Научили са само за деловите ни отношения.

— За мен и така е зле, но ще се справя с това по-лесно.

— О, слава на Ангелите! — възкликнах ехидно, отидох до Джоузеф и надникнах над рамото му.

Сестра ми застана от другата му страна.

— Още какво можеш да ми кажеш за писмото? — попитах аз.

Джоузеф бе сложил на бюрото още два документа, гладки и лъскави.

— Не съм познавач, признавам — посочи листа, донесен ми от Тамас, — но изглежда, че някой е положил големи усилия в изработването на този фалшификат.

— Значи е фалшификат, така ли?

— Дрот! — изсъска Кристиана. — Колко пъти да ти повтарям, че не съм написала това писмо?

— Поне досега не отричаше — напомних й. — Бездруго е лесно да причакат истински вестоносец и после да сменят писмото.

Взирах се в листовете, но почеркът изглеждаше еднакъв и на трите.

— По какво позна? — попитах Джоузеф.

— По дреболии. Почти всичко е безупречно, но се забелязват грешки в знаците за ранг и за обръщение. Ето тук — иро и мнейос, освен това в… О, да — фей. Написано е с твърде лек натиск. Стилът е много подобен, но калиграфията е от друга школа, не онази, към която се придържа госпожата, както и аз.

Гледах знаците и сякаш откривах разлики, но не бях сигурен. Въпреки това кимнах уверено.