За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
— Друго има ли?
— Ето — печатът е повреден… по-точно не е повреден. — Джоузеф обърна моето писмо и един от документите.
На гърба и на двата имаше червен восък с печата на баронесата.
— Печатът на вашето писмо е фалшив — посочи той. — От печата на баронесата е отчупено парченце в долния десен ъгъл. В другия няма такъв недостатък.
— Отчупено парченце от печата на моята сестра? — промърморих, докато се навеждах да разгледам отблизо. — Джоузеф, изненадан съм, че още не са те набили с камшик.
— Направено е нарочно — вметна Кристиана. — Именно за да си нямаме такива проблеми.
Кимнах. От нея можеше да се очаква такава предвидливост.
— Стигаме и до хартията — продължи Джоузеф. — Тя е… ами, тя е твърде хубава.
— Твърде хубава ли? — повторихме с Кристиана в един глас, но нейният звучеше слисано, а моят — весело.
— За такова послание — уточни Джоузеф. — Прекалено хубава е за… тоест хартията не е…
Очите на сестра ми се присвиха.
— Казвай де!
Той си пое дъх и започна отначало.
— Никой не използва такава хартия за обикновени писма. Тя е прекалено плътна и дебела. Това е хартия за най-скъпите книги или дори за имперски документи. Прекалено ценна е, за да бъде похабена за… за някаква покана.
Протегнах ръка да опипам чистите документи, после и писмото. Трудно ми беше да преценя, защото то беше омачкано и зацапано, но хартията наистина ми се стори по-плътна. Кристиана направи същото и кимна, за да покаже, че приема довода на Джоузеф.
Изправих се, сгънах писмото и го пъхнах в ръкава си. Сестра ми се взираше в мен.
— Досещаш ли се вече кой го е направил?
— Не. Но знам откъде да започна.
Балдезар… дяволите го взели този нагъл писарушка.
— Искам ги мъртви, Дрот. Всички.
— Разбира се.
Който и да бе поръчал покушението, знаеше поне нещо за мен и Кристиана. А всяка заплаха за доброто й име беше и заплаха за положението й в обществото. Аз пък винаги си оставах една от най-големите заплахи.
— Само че не е толкова лесно — добавих.
Тя скръсти ръце на гърдите си.
— Нима? И защо?
— Защото който и да е изпратил Тамас… тоест убиеца, му е дал омагьосан предмет. Значи има и пари, и връзки. Значи е приел риска, че империята може да си навре носа в делата му, ако убиецът бъде заловен. — Поклатих глава. — Честно казано, не си е струвало да се престарават така заради мен.
— Това и аз можех да ти го кажа.
— Няма да споря с тебе. Просто обяснявам, че човекът, за когото се сетих, няма нито парите, нито властта, за да си позволи наемник като Тамас, камо ли да го снабди с омагьосаното въже.
Кристиана сви рамене под плътната завеса на косата си.
— Ами напъхай краката на този фалшификатор в… — Тя се запъна и почти усетих как късчетата се събраха в ума й. — Това е онзи твой писар, нали? На когото поръчваше да подправя документи за мен. Проклет да си, Дрот! Казах ти да намериш човек, на когото можеш да се довериш.
Неволно се разсмях.
— Очаквала си да намеря фалшификатор, на когото мога да се доверя?! Намерих такъв, на когото разчитам да си свърши добре работата. Повече не можеш да искаш, когато си имаш работа с драскач. И понеже на него може да се разчита, трудно ще го накарам да проговори. Не му е присъщо да издава клиентите си.
— Но тебе те е изпързалял.
— Знам. Затова ще стане много интересно.
11
Когато Балдезар дойде в работилницата, слънцето вече изпъстряше изтока в розово и пурпурно. Някои от по-младите му чираци бяха вътре от цял час, стриваха бои, подреждаха листове и остъргваха яйчените белтъци, които бяха прецедили през гъби предишната вечер. Аз чаках на отсрещната страна под стрехата на работилницата на подвързвана. Щях да задремя два пъти и се поддържах буден само с шепата ахрами, които схрусках. Но щом зърнах писаря, ударите на сърцето ми се забързаха.
Пресякох улицата и се промъкнах зад Балдезар тъкмо когато отваряше вратата.
— Добра ти заран, драскач — поздравих го, опрях длан в гърба му и тласнах.
Той се препъна в прага и падна на колене. Влязох и затворих вратата. В цялата работилница чираците се вцепениха ококорени.
Балдезар се обърна. Лицето му вече червенееше от гнева и унижението. Устата му се кривеше злобно.
— Как смееш! — Понечи да се надигне. — Какво…
Изритах го в лявото рамо. Внимавах да не прекаля — засега не исках да му троша костите. Просто му внушавах как ще потръгне разговорът.
Балдезар се просна по гръб. Чух кухия удар на главата му в пода. Отпусна се, но не безжизнено. Зашеметен, но не в несвяст. Добре.