За честта на крадеца [bg]

— Досещаш ли се вече кой го е направил?

— Не. Но знам откъде да започна.

Балдезар… дяволите го взели този нагъл писарушка.

— Искам ги мъртви, Дрот. Всички.

— Разбира се.

Който и да бе поръчал покушението, знаеше поне нещо за мен и Кристиана. А всяка заплаха за доброто й име беше и заплаха за положението й в обществото. Аз пък винаги си оставах една от най-големите заплахи.

— Само че не е толкова лесно — добавих.

Тя скръсти ръце на гърдите си.

— Нима? И защо?

— Защото който и да е изпратил Тамас… тоест убиеца, му е дал омагьосан предмет. Значи има и пари, и връзки. Значи е приел риска, че империята може да си навре носа в делата му, ако убиецът бъде заловен. — Поклатих глава. — Честно казано, не си е струвало да се престарават така заради мен.

— Това и аз можех да ти го кажа.

— Няма да споря с тебе. Просто обяснявам, че човекът, за когото се сетих, няма нито парите, нито властта, за да си позволи наемник като Тамас, камо ли да го снабди с омагьосаното въже.

Кристиана сви рамене под плътната завеса на косата си.

— Ами напъхай краката на този фалшификатор в… — Тя се запъна и почти усетих как късчетата се събраха в ума й. — Това е онзи твой писар, нали? На когото поръчваше да подправя документи за мен. Проклет да си, Дрот! Казах ти да намериш човек, на когото можеш да се довериш.

Неволно се разсмях.

— Очаквала си да намеря фалшификатор, на когото мога да се доверя?! Намерих такъв, на когото разчитам да си свърши добре работата. Повече не можеш да искаш, когато си имаш работа с драскач. И понеже на него може да се разчита, трудно ще го накарам да проговори. Не му е присъщо да издава клиентите си.

— Но тебе те е изпързалял.

— Знам. Затова ще стане много интересно.