Теракотеното куче [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-16-3
- Переводчик: Весела Лалова Цолова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Теракотеното куче [bg]». Краткое содержание книги:
— В това, което ми обяснявате — започна началникът — за тяхната стандартна процедура, има логика сто процента. Но продължавам да не разбирам инсценировката на псевдообира.
— Реагирали са така, защото са били принудени. Спомняте ли си престрелката между патрул на карабинерите и трима бандити в полята на Санта Лучия? Един от карабинерите бе ранен.
— Спомням си я, но какво общо има тя?
— Локалните радиа съобщиха новината към двайсет и един часа, точно докато камионът е бил на път към Кастрираното агне. Санта Лучия отстои на не повече от два-три километра от целта на контрабандистите, които трябва да са чули новината точно по радиото. Би било непредпазливо от тяхна страна да се натъкнат в такава запустяла местност на някой патрул, а на мястото на престрелката са пристигнали много. Тогава са решили да продължат към Вигата. Със сигурност са щели да попаднат на някоя проверка, но това е било по-малкото зло, защото са имали добри възможности да се оправят. Така и е станало. Пристигнали са много по-рано и са измислили историята със затворения супермаркет в Трапани. Инграсия, предупреден за непредвиденото обстоятелство, е казал да стоварят стоката и после са се престорили, че камионът потегля за Катания. Оръжията са все още на него, те са в кашоните, които, както са разказали на директора Лакомаре, били предназначени за супермаркета в Трапани. Камионът е скрит в покрайнините на Вигата в имот на Инграсия или на някой друг съучастник.
— Връщам се отново към въпроса си: защо е трябвало да симулират обира? Оттам, където са го били скрили, камионът безпроблемно е можел да стигне до Кастрираното агне, без да се налага да минава отново през Вигата?
— Всъщност се е налагало. Спрени от карабинерите, от Финансовата полиция или от който щете, с товар от петнайсет кашона без товарителница, е имало опасност да събудят подозрение. С искането да отворят някой от кашоните е щял да дойде и провалът им. Било е абсолютно необходимо да си вземат стоварените кашони при Инграсия и затова той умишлено не е искал да бъдат отваряни.
— Започвам да разбирам.
— По някое време през нощта камионът се връща в супермаркета. Пазачът не е в състояние да разпознае нито хората, нито камиона, защото вечерта все още не е бил застъпил на смяна. Натоварват все още неотворените кашони с оръжията и тръгват към Кастрираното агне. Стоварват ги, връщат се назад, изоставят камиона на паркинга на бензиностанцията и работата е приключена.
— Извинете ме, но защо не са се отървали от крадената стока, продължавайки след това директно за Катания?
— Точно това е гениалното, че оставяйки да бъде намерен камионът, в който привидно е цялата открадната стока, насочват следствието към фалшива следа. Ние автоматично сме принудени да предположим, че всичко това е заради някаква обида, заплаха, предупреждение за неплатен рекет. Всъщност ни принуждават да разследваме на някакво по-ниско ниво — нещо, което, за съжаление, се случва почти всекидневно по нашия край. А Инграсия играе твърде добре своята роля, разказвайки ни абсурдната история за шегата, както я нарича той.
— Наистина гениално — каза началникът.
— Да, но ако се търси добре, някаква грешка или недоглеждане винаги може да се намерят. Ето, в нашия случай например не са забелязали, че парче картон е паднало под дъските, с които е бил покрит подът на пещерата.
— Така е, така е — отвърна замислено висшестоящият, а след това, все едно си говореше сам, попита: — Кой ли знае къде са изчезнали празните кашони? — От време на време началникът на полицията се вторачваше в някакви нищожни детайли.
— Трябва да са ги натоварили на някоя кола и да са ги изгорили в полето. Защото при Кастрираното агне е имало поне две коли на съучастници, може би за да закарат шофьора на камиона, след като веднъж той го е оставил на паркинга.
— Следователно без това парче картон нямаше да открием нищо — заключи началникът.