Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
С унищожаването на аристокрацията и старата юнкерска класа, дискредитирането на нацисткия режим, разформироването на пруската държава и разпространението на истински демократични ценности германското общество в основаната в средата на XX век Федерална република е коренно различно. С течение на времето се променят и политическите възгледи на немските бюрократи. Но висококачествената, автономна германска бюрокрация се запазва до голяма степен непокътната.
Отделих толкова много време за историята на пруско – германската бюрокрация, защото тя е общопризнат модел за съвременна бюрокрация. Но е също така типичен пример за начина, по който избрана група страни изграждат модерни, непатримониални държави благодарение на военно съперничество, които оцеляват до съвременната епоха. В тази група бих включил Китай по време на династиите Цин и Хан две хилядолетия преди Прусия, Швеция, Дания, Франция и Япония. Няма очевидна връзка между войните и качественото модерно управление; много общества, воювали през продължителни периоди от време, си остават корумпирани или патримониални. Войните са благоприятна предпоставка за определена група държави.
Предвид нестабилността на институциите в много съвременни развиващи се държави впечатляващото при пруско – германската бюрокрация са нейната трайност и устойчивост. Утвърдената през XVIII в. пруска бюрократична традиция надживява Йена и Наполеон, периода на Германската империя, Ваймарската демокрация и нацисткия режим, както и възстановяването на демокрацията в следвоенната Федерална република. Независимо че социалният състав на бюрократичния апарат претърпява огромни промени – от запазено единствено за аристокрацията поприще до сфера на дейност, в която въз основа на меритократичните принципи германският народ намира по – широко представителство, – той запазва духа на солидарността и, което е още по – важно, политическа подкрепа за своята автономия.
Няма съмнение, че съвременната германска бюрокрация е под контрола на германската политическа система и е отговорна пред представените в Бундестага демократично избрани партии. Но този контрол се осъществява до голяма степен чрез назначен от администрацията ръководител на бюрократичната йерархия. В историята на Германия държавните длъжности никога не са разпределяни само според партийната принадлежност въз основа на политически патронаж, както в САЩ, Италия и Гърция. Автономията на германската администрация често е източник на огромен консерватизъм, ако не и на откровен милитаризъм и агресивност. Така или иначе, фактът, че тази автономия е постигната преди демократизирането на политическата система в Германия, означава според Мартин Шефтър, че политическият патронаж така и не намира почва в Германия. Там, където демокрацията изпреварва изграждането на силна държава, резултатите, както ще видим, не са особено положителни по отношение на качеството на управлението.
Германия, Япония и още няколко страни постигат високи резултати по отношение на качеството на управлението и ниски нива на корупция в настоящия момент благодарение на наследството си от авторитарните фази на своето политическо развитие. Не може да се каже, че са имали голям късмет, тъй като тази бюрократична автономия е постигната с цената на военно съперничество, войни, окупации и авторитарно управление, които възпрепятстват и забавят утвърждаването на демократична отчетност. Но както изтъква Хънтингтън, при политическото развитие хубавите неща не вървят ръка за ръка.
5. КОРУПЦИЯ
Няколко дефиниции за корупция ► Как влияе корупцията върху политиката и икономическия растеж ► Патронажът и клиентелизмът като ранни форми на демократично участие ► Защо патронажът е вреден от гледна точка на демокрацията, но не толкова вреден, колкото други форми на корупцията ► Защо клиентелизмът може да се ограничи със забогатяването на обществата
През 1996 г. новоназначеният президент на Световната банка Джеймс Улфенсън произнесе реч, в която посочи „раковото заболяване корупция“ като основна пречка за икономическото развитие на бедните страни. Служителите на Световната банка, разбира се, че знаят, че корупцията е огромен проблем в много развиващи се страни и че външната помощ и заемите често попадат в джобовете на длъжностни лица. Преди речта на Улфенсън сред специалистите в областта на развитието беше широко разпространено мнението, че едва ли би могло да се намери решение на този проблем и че корупцията до известна степен е неизбежна, но не би могла да възпрепятства икономическия растеж. По време на Студената война много корумпирани правителства бяха клиенти на Съединените щати (Заир под управлението на Мобуту Сесе Секо е отличен пример) и Уошингтън не гореше от желание да сочи с пръст близките си приятели.