За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIII
Безсилието на японските закони
Прекомерните наказания могат да обезсилят самия деспотизъм. Да хвърлим поглед към Япония.
Там се наказват със смърт почти всички престъпления, защото всяко неподчинение на един такъв велик император като японския се смята за страшно престъпление. И тук въпросът не е да се поправи виновният, а да си отмъсти господарят. Тези идеи са породени от раболепието и възникват главно поради това, че понеже императорът е владетел на всички блага, почти всяко престъпление е пряко нарушение на неговите интереси.
Там наказват със смърт за всяка лъжа пред властите — нещо, което е против най-естествената защита на човека.
Строго се наказва даже само за привидно престъпление; например със смърт се наказва човек, който е участвувал с пари в хазартна игра.
Наистина може на пръв поглед да ни се стори, че необичайният характер на тоя народ — упорит, капризен, решителен, чудноват, презиращ всички опасности и нещастия — оправдава своите законодатели за свирепите закони, които създават. Но може ли чрез едно постоянно зрелище на мъчителни наказания да се оправят и възпират хората, които по природа презират смъртта и си разпарят коремите по най-малкия повод? И не ще ли свикнат те с тия мъчения?
В разказите за възпитанието на японците се говори, че към децата трябва да се отнасяме кротко, защото тежките наказания ги ожесточават; че с робите не трябва да се отнасяме лошо, защото те започват да си отмъщават. По духа, който господствува в нашето домашно управление, не би ли трябвало да съдим за духа, който трябва да внесем в политическото и гражданското управление?
Мъдрият законодател би се постарал да омиротвори умовете чрез справедлива умереност на наказанията и наградите; чрез правилата на философията, морала и религията, съответствуващи на характера на дадения народ; чрез разумното прилагане на правилата на честта; чрез наказанието със срам; чрез радостите и постоянното житейско благополучие и тихо спокойствие; и ако се побои, че умовете, привикнали да се подчиняват само на жестоки наказания, не ще могат да бъдат сдържани с по-меки средства, той би могъл да мине към по-не- забележими и по-приглушени действия; и започвайки с по-смекчени наказания за леки престъпления, би дошъл до видоизменение на всички видове наказания.
Но деспотизмът не познава тия начини на действие; той не води хората по тия пътища. Той злоупотребява с властта си и това е всичко, което може да направи. В Япония той напряга всичките си сили и по жестокост надминава себе си.
За да управлява тия наплашени и освирепели души, той трябваше непрекъснато да засилва жестокостта на своето управление. Такъв е коренът, такъв е духът на законите в Япония. Но в тия закони има повече ярост, отколкото сила. Те успяха да изкоренят християнството; но самата прекомерност на техните усилия е доказателство за тяхната слабост. Те искаха да създадат добра полиция, но с това тяхната слабост изпъкна още повече.
Прочетете разказа за срещата на императора с дейро в Меако. Броят на удушените и убитите от негодяи бил невероятен; отвличали млади момичета и момчета; след това всеки ден хората намирали тия отвлечени момичета в момчета на публични места, в най-необикновени часове, съвсем голи, зашити в чували, за да не знаят пътищата, по които са ги превели; грабели всичко, което си поискали; разпаряли коремите на конете, за да събарят от тях конниците; обръщали карети, за да ограбват дамите. Когато казали на холандците, че не трябва да прекарват нощите на ешафодите, за да не бъдат убити, те избягали от там и т. н.
Бих искал да се спра накратко и на друга една черта. Императорът, отдаден на долни наслаждения, никога не се женел; той рискувал да умре, без да остави наследници. Дейро му изпратил две много красиви девойки; за едната той се оженил от приличие, но не искал да има с нея никакви сношения. Неговата кърмачка му намерила най-красивите жени в империята; нищо не помогнало; пленила го дъщерята на оръжейника; най-сетне се решил и имал от нея син. Но придворните дами, възмутени, че е предпочел момиче от такъв долен произход, удушили детето. Те скрили това престъпление от императора; иначе той е щял да пролее реки от кръв. Така че самата жестокост на законите пречи на изпълнението им. Когато наказанието е без мярка, често предпочитат да мине без наказание.
Глава XIV
За духа на Римския сенат
По време на консулството на Ацилий Глабрий и Пизон бил създаден законът на Анилий за прекратяване на интригите. Дион31 казва, че сенатът бил подтикнал консулите да предложат тоя закон, защото трибунът К. Корнелий бил замислил въвеждането на ужасни наказания срещу това престъпление и народът силно му съчувствувал. Сенатът е смятал, че прекомерните наказания ще хвърлят голям смут в душите на хората; но те ще имат и това последствие, че никой няма да посмее вече да обвинява, нито да осъжда; докато при умерените наказания ще се намерят и съдии, и обвинители.