Кралят на моста

Арен хвана Лара за ръката и я поведе в мрака след Джор, а полузаспалата Тарин ги следваше заедно с Лия, която носеше някакъв чувал на рамо.

Вятърът се усилваше с всяка секунда, но се чуваше високо над тях. Шумът от вълните, разбиващи се в скалите, изпълни ушите на Лара, а сърцето й запрепуска бясно при мисълта, не щяха да излязат в разбушувалото се море. Когато стигнаха до скалите, надвиснали над морето, по гърба й вече се стичаше пот. Не се виждаше нищо, луната и звездите бяха скрити зад облаците.

Заваля.

Ледените капки намокриха косата й и се просмукаха по гърба на туниката й, докато Лара гледаше как войниците, служещи на този остров, се мъчеха да вдигнат някакво подобие на огромна дървена стълба във въздуха. В края на стълбата бяха завързани въжета. Наложи се осем войници да я спуснат в мрака отвъд скалите.

— Над водата под нас се издигат скали — извика Арен в ухото й. — Ще слезем по стълбата и после ще прекосим до островчето, където сме завързали лодките. В момента е отлив, но водата ще стига до коленете ти.

— Да вървим! — Джор вече беше на стълбата и заслиза към разбуненото море. Лия тръгна след него.

— Аз ще сляза пръв, после ти и накрая Тарин.

Лара кимна безмълвно, неспособна да продума заради тракането на зъбите си. Арен се качи на стълбата и също заслиза, но когато Лара хвана първото стъпало, пръстите й се схванаха. Ръцете и краката й затрепериха и се наложи да впрегне цялото си самообладание, за да се раздвижи. Все по-надолу и по-надолу към водата.

„Щом те могат да го направят, значи и ти можеш.“ Повтаряше си тези думи с устни, с мокри от пот ръце, с подгънали от разбиващите се вълни дрехи. Накрая ръцете на Арен се сключиха около кръста й и я задържаха на място, когато стъпи на хлъзгавите скали. Миг по-късно Тарин скочи до нея и след като се провикна нагоре, войниците издърпаха стълбата обратно.

Лара не виждаше нищо. Нищо. Ала чуваше бученето на вода навсякъде около себе си. Една стъпка в грешната посока — и с нея щеше да е свършено. От тази мисъл краката й се подкосиха, тя падна на колене и опря ръце в скалата.

— Нямаме време да те чакаме да пълзиш — надвика Арен шума на вълните. — Ще стане много по-зле, ако заседнем тук, когато започне приливът.

Тя се изправи с треперещи колене, като дишаше тежко и мъчително, и направи една-две крачки напред, оставяйки Арен да я води.

— Джор е обозначил трасето. — Арен вдигна ръката й и я насочи в правилната посока, защото тя не можеше да различи дори неговия силует — толкова беше тъмно.

Ето го.

На всеки няколко крачки се виждаха светещи петна от водорасли. Сърцето й успокои ритъма си и тя продължи напред, а увереността й нарастваше с всяка крачка.

— Има около три метра път под водата. Ще ти стигне до коленете, но течението е силно, затова се дръж за мен.

— Проклет да си, че ме караш да правя това.

Арен се разсмя, което я вбеси достатъчно, че да нагази първа.

Ботушът й се напълни с вода и отначало течението я блъсна назад, след което се отдръпна и я тласна напред. Тя вкопчи ръце в колана на Арен и усети ръката на Тарин върху рамото си за допълнителна опора.

Стъпка.

Още една.

Палецът на крака й закачи камък, Лара се препъна и простена от ужас, преди да си възвърне равновесието.

Стъпка.

Още една.

Повали я висока вълна и Лара падна настрани, изгубила опора под краката си. Озова се във вода до кръста и единствено това, не държеше Арен за колана, й попречи да потъне съвсем. Писъкът й раздра нощта, трескав, отчаян и първичен. Тогава ръцете му се увиха около раменете й и я измъкнаха от водата.

— Извадих те. Всичко е наред. Най-лошото свърши.

— Само да стъпя на суша, и ще те изкормя като прасе! — Тя мразеше да се страхува, а единствено гневът бе способен да прогони тази емоция. — Ще те задуша в съня ти!

Прихнаха десетина души, но смехът на Джор бе най-гръмогласен.

— Тя най-сетне разкри истинските си намерения.

Арен изсумтя.

— Задръж злобата, докато не стигнем място, откъдето не мога да те метна в морето — натърти той и закрачи към далечния край на островчето.

Тарин я хвана за лакътя и й помогна да се изправи.

— Пътят до Среден пост е само час. — Тя сложи в ръката й някакъв ремък. — Накарах един човек от селото да ти го направи. Ако се случи нещо, това ще те задържи на повърхността, докато успеем да те издърпаме обратно в лодката.