Кралят на моста

— А хората по другите острови… те къде отиват по време на Прилива на войната? — попита тя, защото би било подозрително да не го направи. И защото й беше безкрайно любопитно къде се намираше тайнственото място, където евакуираха хората.

— Кралят ще реши дали да ти каже — погледна я косо Тарин. — Или да не ти каже.

— Не е особено словоохотлив.

Тарин сви рамене, за да прекрати разговора, и поведе Лара по тясна пътека през джунглата. Вървяха, докато не се надигна вятър, а въздухът се изпълни с миризма на сол. Чуваше се шумът на вълните, разбиващи се в скалите под тях. Лара видя коработрошача чак когато възрастният войник на стража до него се обърна към тях. В очите му проблесна радост, когато зърна Тарин, но после потъмняха, щом попаднаха върху Лара.

— Ние ще наглеждаме оборудването за час. Използвай времето разумно и си вземи от месото, което подуших да се готви.

След като войникът си тръгна, тя каза:

— Не го приемай лично. Повечето хора над определена възраст имат по един-двама роднини, загинали във войната с Маридрина. Дори след петнайсет години мир им е трудно да те възприемат като друго освен като враг.

„Аз наистина съм враг“, каза си Лара.

— А ти?

— Отначало и аз мислех като другите. — Сивите очи на Тарин се зареяха в далечината. — Докато не спаси живота на братовчед ми.

— Братовчед? — Лара примигна и погледна на мускулестата брюнетка с други очи. — Арен ти е братовчед?

— Виждам, че това те учудва — изсумтя развеселено Тарин и продължи: — Баща ми е брат на бащата на Арен, което прави Бабинка и моя баба, в случай че те интересува.

Досега не я беше интересувало, но може би трябваше.

Младата жена не беше точно с кралска кръв, но почти. А в нея нямаше и намек за знатното й потекло. Тарин носеше същите безлични дрехи като всички останали, живееше с другарите си в казармата и чистеше наравно с тях. Като се изключеха оръжията й, които бяха от качествена стомана, нищо в нея не подсказваше, че се наслаждава на привилегии или богатство. „Къде отиват всички пари?“, зачуди се Лара при спомена за невероятния размер на приходите от моста, посочен на страниците в бюрото на Арен. Като дете бе вярвала, че в Итикана трябва да има дворци от злато, пълни с всичко, което това кралство отнемаше от Маридрина и останалите си съседи, но досега бе видяла единствено скромен лукс.

— Можеше да не се намесваш и да го оставиш да загине, но ти рискува живота си, за да го спасиш. Това не е постъпка на враг.

Само ако знаеше. Стомахът на Лара се присви, а закуската й се разбунтува. Тарин взе един далекоглед и плъзна поглед по океана, което даде на Лара възможност да разгледа коработрошача. Катапултът беше доста голям, от дърво и стомана, монтиран върху основа, закована за скалата отдолу. Имаше лостове и зъбни колела, а от двете му страни стояха два идентични, макар и по-малки катапулта. Един поглед през рамо й разкри купчина, покрита със сиво-зелено платно. Това сигурно бяха боеприпасите.

Лара повдигна единия край на платното и видя каменно гюле, което сигурно тежеше повече от двайсет килограма. Не изглеждаше достатъчно голямо, за да причини щетите, на които бе станала свидетелка в Среден пост, но ако се метнеше с достатъчно сила… Тя се обърна и видя, че Тарин я наблюдава.

Тя й се ухили.

— Веднъж изстреляхме Арен.

— Моля?

— Двете с Лия. Идеята беше негова, в случай че ни мислиш за пълни идиотки. — Тарин потупа катапулта. — Бяхме на дванайсет-тринайсет години и на него му хрумна забележителната идея, че ще е забавно да проверим колко далече можем да излетим. Само че той беше единственият, който я изпробва на практика.

— И… стана ли?

— О, определено полетя. Обаче не беше помислил колко ще го заболи при приземяването. — Тя се изкиска весело. — За щастие, една рибарска лодка се оказа наблизо и го извади от водата. За наказание Бабинка ни накара няколко седмици да пренасяме камъни, и то след като Джор ни крещя от единия край на острова до другия.

— Извадил е късмет, че е оживял.

Колко ли щеше да е различен животът на Лара, ако не беше? Дали изобщо щеше да е жива? Лесно си представи как баща й получава вестта за преждевременната смърт на принца на Итикана и веднага след това избива всички участници в заговора, който се крепеше на Петнайсетгодишния договор.

Тарин се ухили.

— Същото може да се каже за половината от нещата, с които се занимава. — Тя отново потупа катапулта. — Искаш ли да го пробваш?