Кралят на моста

Когато започнаха да се умълчават, а някои двойки да се измъкват ръка за ръка от сбирката и да поемат в мрака, по-възрастните се събраха на групички, за да клюкарстват и да се оплакват, като си подаваха димяща лула. Тарин сложи ръка на рамото на Лара.

— Да се прибираме, преди Бабинка да дойде да ни търси.

Поеха по тясната пътека под слабата светлина на един фенер, заобиколени от дивите, пронизителни звуци на джунглата.

— Знаеш ли, че не исках да ставам войник.

Дара хвърли кос поглед на Тарин.

— Не се учудвам. Приличаш ми по-скоро на рибарка.

Тарин се засмя, но после заговори сериозно:

— Исках да замина за някой от университетите в Харендел и да уча музика.

Университетите в Харендел бяха прочути по цял свят — на север и на юг, — но мисълта, че една итиканка би поискала да постъпи там, се стори странна на Лара, защото това беше… Ами невъзможно.

— Но нали итиканците никога не напускат страната?

— Защото е забранено — махна с ръка Тарин. — Е, има шпиони, на които е разрешено да пътуват, разбира се, но не е същото. Това е фалшив живот, който не ти позволява да бъдеш себе си, а аз не бих го понесла. Да следвам мечтата си, преструвайки се на друг човек… — Тя замълча за миг. — Така и не казах на родителите си, защото знаех, че те искат да се обуча а войник и да стана член на съвета на Арен. Но споделих с леля си Делия.

„Майката на Арен“, помисли си Лара. Кралицата.

— Леля ми вярваше, че най-сигурният начин да заслужиш нечие доверие е първо да му дадеш своето. — Тарин дръпна Лара за ръката и я спря. Нещо люспесто премина по пътеката. Те продължиха. — Всички подкрепяха договора с Маридрина, който щеше сложи край на войната, но никой не подкрепяше добавянето на брачната клауза. Никой не искаше Арен да се жени за външен човек, особено за маридринийка. Само леля Делия смяташе, че това е единственият начин да постигнем мир със съседите си. Единственият начин хората да спрат да виждат врагове, когато седнем да водим търговски преговори.

„Това е лъжа — изкрещя гласът на Серин в главата на Лара. — Държат се мило, за да те накарат да им разкриеш това, което не бива да им разкриваш.“ Само че Лара заглуши този глас.

— Сбъркала е, ако е вярвала, че този брак ще накара маридринийците да спрат да приемат Итикана като враг.

Тарин поклати глава.

— Тя не искаше да променя мисленето на хората във вашето кралство. Искаше да промени това на хората в нашето.

Нямаше какво повече да се каже, а и не след дълго стигнаха до къщата на Бабинка. Старицата стоеше пред вратата и ги гледаше.

— Своенравните девойки се завръщат.

— Бяхме заети, Бабинке.

— С пиене, доколкото надушвам.

Забележката беше доста лицемерна, тъй като Лара помириса алкохол в дъха на старицата, а на масата зад нея видя полупразна стъклена чаша и бутилка.

— Ще си лягам — заяви Лара.

Не беше в настроение да слуша критики, но Бабинка я стисна за ръката с пръсти като клещи. С другата й подаде торба, която се гърчеше и цвърчеше.

— Първо ще нахраниш змиите.

Лара погледна торбата с отвращение. Не защото имаше проблем с мишките, а защото й беше омръзнало дъртата вещица да й заповядва, все едно й е слугиня. Тази нощ искаше да се измъкне и да огледа колоната на моста, но Бабинка сигурно планираше да будува, за да я надзирава.

— Не.

Веждите на Бабинка се вдигнаха.

— Не? Нима принцесата е твърде високопоставена, за да нахрани домашните любимци на една старица?

Пръстите на Лара инстинктивно се свиха. Погледът й пробяга по лавиците над клетките на змиите и й хрумна идея.