Кралят на моста

— Остави Лара на мира. — В гласа на Арен нямаше и следа от веселие. — Отраснала е в пустинята и не може да плува. Нормално е да се страхува от падане във водата.

— Да, да — измърмори Джор и Лара се възползва от звука, за да се спусне по-надолу.

На около три метра от земята скочи. Босите й крака тупнаха меко и тихо, тя се претърколи, стана и направи пет дълги крачки встрани, където се скри сред дърветата. Заобиколи, газейки в кал, и видя как Арен опира ръце една над друга на колоната и натиска два пъти. Чу се тихо щракване и едно правоъгълно парче камък се завъртя навън. Арен влезе в колоната.

Над него Джор и Лия бяха завързали въже на една от многото метални халки, зазидани в моста, и се спускаха рамо до рамо.

Лия тъкмо издърпваше въжето, когато Арен се показа и обяви:

— Някой е заспал точно пред проклетата врата.

— Както казах — рече Джор, — идиоти.

— Каквото, такова. Да вървим. — Арен пое по пътеката към къщата на Бабинка.

„За да ме отведе“, осъзна Лара.

По дяволите! Лара изчака Джор и Лия да тръгнат след него и се промъкна до колоната, за да си вземе ботушите от скривалището. Щеше да се наложи да се движи доста бързо, за да се прибере у Бабинка преди тях тримата, но не можа да се сдържи и надникна в колоната. Сложи ръце на същите места като Арен и бутна два пъти. Когато вратата се отвори, Лара се усмихна широко.

Беше очаквала вътре да е пълна тъмница, но извитите стълби, водещи към моста, бяха осветени от няколко буркана със светещо вещество. Прескачаше по три стъпала наведнъж, за да стигне до гладката каменна стена. Осъзнаваше риска да я хванат, но изкушението да надникне в моста се оказа по-силно и тя натисна стената два пъти.

Щрак.

Лара се намръщи заради звука и бутна леко вратата. Каменният блок се завъртя безшумно на пантите си. Отпред наистина имаше спящ мъж. Хъркаше толкова силно, че сигурно затова итиканските стражи на пост не бяха чули отварянето на вратата.

Трябваше да остави знак на вратата, за да могат войниците на баща й да я открият отвътре. Лара обаче знаеше, че итиканците редовно проверяват моста за подобни следи, затова трябваше да измисли нещо незабележимо.

Мислите й се понесоха назад във времето, към годините на обучение със Серин. Знаеше, че й трябва решение, и то веднага, иначе Арен щеше да стигне до къщата на Бабинка преди нея и да открие отсъствието й.

Хрумна й идея. Извади ножа си и леко поряза ръката си под лакътя. Прибра ножа, натопи пръстите си в кръвта и очерта внимателно рамката на вратата. Щом кръвта изсъхнеше, нямаше да може да се различи върху камъка. Ако обаче я напръскаха с определено вещество, щеше да реагира.

Нямаше време за друго.

Лара затвори предпазливо вратата, полетя надолу по стълбите и затръшна след себе си вратата в основата на колоната. Втурна се с всички сили, прескачайки камъни и корени с босите си крака — с тежките итикански ботуши не можеше да тича толкова бързо, нито пък толкова тихо.

В далечината зърна светлината от буркана на Арен и забави ход, преди да се приближи безшумно към тях. Хрумна й да ги заобиколи и изпревари в гората, но ако се опиташе, нямаше начин да не я чуят. Не и в мрака, не и когато бързаше.

Отпред се появи къщата на Бабинка.

„Измисли план“, кресна си наум и в същия момент видя как Арен заобикаля къщата. Отвори вратата. И след секунда изскочи с вик:

— Къде е тя?

Лара нахлузи ботушите си, шмугна се между дърветата и излезе на поляната.

— Тук съм, няма нужда да викаш.

Той се втренчи в нея заедно с един от телохранителите си и стража, натоварен със задачата да пази къщата. Бабинка избра точно този момент да отвори вратата на тоалетната. Беше само по нощница и ботуши.

— Какво — започна Арен — правиш в гората посред нощ?

Гласът на Серин проехтя в главата й: „Повечето хора лъжат, за да избегнат срама. Малцина лъжат, за да се посрамят, което кара околните да им вярват.“

Лара сведе поглед с ясното съзнание, че потта, стичаща се по лицето й, и зачервената й кожа ще подкрепят лъжата й.

— Не се чувствах добре, а тоалетната беше — тя посочи Бабинка — заета.

Арен се обърна към баба си.

— Болна ли си?

— Подрисках се. Ще оживея.