![Андромеда [A for Andromeda - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Андромеда [A for Andromeda - bg]
- Автор: Хойл Фред, Эллиот Джон
- Серия: Андромеда #1
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Андромеда [A for Andromeda - bg]». Краткое содержание книги:
Нов радиотелескоп, проектиран от младите учени Джон Флеминг и Денис Бриджър, под ръководството на професор Ренйхар, е издигнат в Болдършо Фел. Непосредствено преди официалното му откриване, телескопът улавя сигнал от далечната галактика Андромеда. Изследвайки сигнала, Флеминг разбира, че това е информация, която съдържа проект и данни за създаването на сложна изчислителна машина. Британското правителство разрешава строежа на този свръхкомпютър във военната база Торнес в Шотландия. Към екипа в Торнес се включва и биолога Маделин Доней, която получава от машината всички необходими данни за създаването на жива клетка. Създавайки живо създание по инструкциите на машината, Флеминг започва силно да се съмнява в целите, с които е изпратен космическия сигнал от Андромеда.
— Ах ти, глупав хлапак! — почти изкрещя Доней.
— Джон, какво правиш? — Рейнхарт понечи да го спре, но бе твърде късно. Флеминг издърпа парченцата предметно стъкло от микроскопа, хвърли ги на пода и ги размаза с тока на обувката.
— Вие сте луди! Всички сте полудели! Ослепели и съвсем побъркани! — извика им той и хукна към вратата.
Прекоси тичешком компютърната зала и коридора към изхода и стигна до портала. Там спря за миг запъхтян, докато студеният вятър го удари в лицето. Излизането в бледия зрак на деня след една цяла нощ в задушната стая на Доней беше като събуждане от кошмар. Той жадно пое няколко глътки въздух и се отправи през тревата към носа, като се опитваше да избистри мозъка и прочисти дробовете си.
В далечината чу да приближава моторна лодка. Той промени посоката и вбесено закрачи към мястото, където пътеката към вълнолома стигаше до най-високата част на скалите. В настъпващия ден буботенето на мотора се усилваше равномерно и го привличаше като магнит, но горе той се сблъска с Куодринг, Джуди и двама войници, които лежаха на тревата в очакване. Флеминг се закова на място.
— Какво, по дяволите, става тук? — Той се вторачи в тях гневно и слисано. Куодринг се изправи, на врата му висеше бинокъл.
— Върнете се! Махайте се оттук!
Моторът бе спрял. Лодката се плъзгаше в залива под тях. Джуди понечи да се надигне, но Куодринг й направи знак да остане на мястото си.
— Моля те, Джон, върви си! — изрече тя с измъчен глас.
— Върви си, върви си! Какво, по дяволите, сте намислили всички?
— Мълчете? — заповяда Куодринг. — И се дръпнете от ръба.
— Чакаме Денис Бриджър — рече Джуди.
— Денис ли? — Той сякаш бе в шоково състояние и съвсем бавно схващаше какво става.
— На ваше място бих се измел оттук — посъветва го Куодринг. — Освен ако искате да присъствувате на задържането му.
— На задържането му? — Флеминг бавно се завъртя към Джуди, докато проумяваше думите му. — Всички сте полудели!
— Дръпнете се назад и мълчете! — каза Куодринг.
Флеминг тръгна към скалния ръб, но Куодринг кимна и двамата войници го хванаха за лактите и го дръпнаха назад. Здраво притиснат помежду им, той стоеше безсилен и отчаян. По лицето му се стичаше студена пот, виждаше само Джуди.
— И ти ли участвуваш?
— Знаеш какво намерихме. — Тя отбягна погледа му.
— И ти ли?
— Да — рече тя, отдръпна се и застана до Куодринг.
Оставиха Бриджър да стигне до най-високата част на пътеката, влачейки тежкия термос от пещерата. Когато главата му се подаде иззад ръба на скалите, Флеминг изкрещя.
— Денис!
Единият от войниците му запуши устата с ръка, но Бриджър вече ги беше видял. Преди Куодринг да успее да го настигне, той изпусна термоса и побягна.
За човек, обут с рибарски ботуши, Бриджър тичаше доста бързо по пътеката покрай ръба на скалите. Куодринг и войниците хукнаха тежко след него. Флеминг ги последва, Джуди се втурна след него. Все едно че преследваха дивеч в студената светлина на утрото. Не можеха да видят къде отива Бриджър. Той стигна до края на носа, после се обърна и се подхлъзна. Мокрите му гумени ботуши смачкаха тревата на ръба и той падна. Пет секунди по-късно върху скалистия бряг лежеше едно премазано тяло.
Горе на скалите Флеминг се изравни с войниците и заби поглед в земята. Когато Джуди приближи до него, той безмълвно се обърна и бавно закрачи надолу към лагера. Едно стъкълце от микроскопа се беше забило в ръката му. Той спря за миг, извади го и продължи да върви.
Седма глава
Анализp>
По това време генерал Вандънбърг вече беше настанил удобно съюзническия си щаб в едно противовъздушно скривалище в министерството на отбраната. Функциите му на координатор се бяха разширили и сега фактически британската авиостратегия бе в ръцете му. В условията на непрекъснато влошаващото се международно положение правителството на Нейно величество отстъпи с нежелание пред този факт. В командния пункт, който се намираше до личния кабинет на генерала, централно място заемаше карта на света, на която бе нанесен обезпокоителен брой орбитални спътници с неизвестен потенциал. Наред с американските и руските летателни апарати, някои от които съвсем сигурно носеха ядрено оръжие, растеше броят на спътниците, изстреляни от други сили, чиито взаимоотношения, както и отношенията им със Запада, често бяха на точката на конфликта. Общественият морал се изпаряваше като земната атмосфера, докато хората и машините се издигаха все по-нависоко и от година на година поддържаното с труд примирие, от което зависеше контрола на космическото пространство в близост до Земята, все повече заприличваше на анархия.