Родова книга
- Автор: Мегре Владимир Николаевич
- Серия: Анастасия #6
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Аливго
- ISBN: .
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Родова книга». Краткое содержание книги:
Каква е работата? Защо нарича внука си бог? Нима е преувеличила, любувайки си на ликуващия внук? Ни най-малко! Работата е в това, че внукът й извършил е деяния достойни за името на Бога.
Бог е сътворил Земята и всичко на нея растящо и живящо. А юношата, събрал в себе си знанията на всичките свои прадеди, е разпознал на множество творения предназначението за велика радост на Творца. На множество творения предназначение след като определил, създал от тях оазис най-прекрасен, жив, способен радост да му донесе в живота, и на любимата му, и на поколения деца, и на хората, които векове ще се любуват на прекрасното творение на любовта.
Кое от стореното на Земята от хората могло би Богу да е по-приятно? Какво по-хубаво и по-значимо може да стори човек, живял един живот човешки на Земята?
Сватбеният празник на ведическата култура — не е окултен ритуал. В него е скрит велик реален смисъл, стремеж към битие божествено.
Своите стремления и знания пред хората показващ, изпит е взел влюбеният юноша. Със своето деяние той е доказал, че знанията на всички поколения от първоизточника са в него. Но и нещо свое е привнесъл. Творението му са оценили по достойнсвто всички хора и с велика радост садили са дървета и треви на мястото,посочено от него. И всяка пролет все по-красиво ще разцъфва съвместното творение прекрасно.
Не ще възникне завист в нито един съсед при неговото съзерцание. Нали всеки е вложил свое старание към сътворението. И всеки има, от него посадено кълнче на прекрасното. Когато станат множество подобните имения, в Божествена градина цветна ще се облече Земята. Всеки е знаел във Ведическата култура — вечен живот е даден на човека, прекрасен се повтаря той тогава, когато в жив човек остава стремежа към прекрасното!
Именията! Именията на Ведическата култура! Именно тях впоследствие в окултни книги миражи ще наричат. Загубили велики знания ще считат, че само в далнини задоблачни ще можем да ги видим. И все за да се придаде значимост на това, което днес нарича се съвременна наука, а всъщност да се оправдае немоща на мисълта.
Безмислен е без действия подобен спор. А действията за разрешаване на спора могат да бъдат прости. Нека например всички, почит заслужили научни светила, живеещи днес на Земята, се опитат поне един единствен оазис за едно семейство да създадат. И при това да изпълнят задачите, с които се е справял един единствен влюбен юноша във Ведическата култура.
Имението, в което трябва семейството щастливо да живее, е нужно ежечасно да задоволява потребностите на живеещите в него от храна.
Да не допусне на болести дори зачатък. Ежеминутно да наслаждава взорът човешки с промяна на картината реална. С многообразие на звуци слуха да радва, а обонянието с аромати на цъфтеж.
Храна ефирна за душата то да дава. Да отглежда новороденото дете. И любов да съхрани любов за векове. И членовете на семейството не трябва да хабят усилия, тяхната мисъл нужно е свободна да остава. За творчество е дадена на всички хора Мисълта.
Ученият свят гордее се с илюзии:
— Гледайте, устремяват се в космоса ракети за благо на хората. — За благо ли?
— Гледайте, взривяват се бомби за ваша защита. — Дали за защита?
— Гледайте, лекарят — учен спасява вашия живот. Но преди това ежеминутно се унищожава с бит животът. Спасява се живот на роб, за да се продължат мъченията му.
Не е по силите на учения свят дори подобие на прекрасното имение да създаде още и затова, че съществува закон във Вселената. Един единствен Творец от Любов вдъхновен е по-силен от всички науки от любов лишени.
Спи юношата венценосец втора нощ вече. Нищо не безпокои дълбокия му сън. Образът любим единствено в звездните взривове блести. В съня си той се сливал със сътвореното пространство, с могъществото и вселенското многобразие.
Преди изгрева още се събудил Радомир. Без да разбуди никого, сложил си венеца, от майка си извезаната риза взел със себе си. Затичал се към ручея, в който течала изворна вода.
Пътят му, преди да съмне Луната осветявала, звезди премигвали все още във висината. Измил се в ручея облякъл ризата си и се запътил към заветното творение. А небесата вече просветлявали.
И ето го, стои сам той на мястото, където ликуващият празник на двете селища е бил съвсем неотдавна, и което със своята мечта той е творил.
Каква сила на чувствата и на усещанията в такъв момент може да има — не е възможно да се предаде на този, който ни веднъж не е изпитвал подобно нещо.
Може да се каже, че са възникнали Божествени усещания и чувства у човека. И растяли с очакването трепетно на изгревния лъч, в който… Ето я! Тя, неговата най-прекрасна Любомила! Обляна от изгревния лъч, тя бързала на среща с него и своето сътворение.