Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
За пръв път от доста дни бях с вратовръзка и докато колата се сливаше с уличното движение, седях притеснен, подръпвах възела и си мечтаех яката да е по-широка или вратът ми — по-тесен. Отзад бялата ми риза с къс ръкав вече беше мокра и аз най-неочаквано забелязах колко износени и неподдържани изглеждат верните ми мокасини. Накратко, чувствах се намачкан, размъкнат и плувнал в пот. Погледнах крадешком Амрита. Както винаги, тя изглеждаше страхотно и беше съвсем спокойна. Беше в бялата памучна рокля, която си беше купила в Лондон, беше си сложила и гердана от лапис лазули, който й подарих, преди да се оженим. Косата й би трябвало да виси на безжизнени кичури, но тя както винаги бе лъскава и падаше буйно върху раменете й.
Пътувахме с колата близо час, което ми напомни, че като площ Калкута е по-голяма от Ню Йорк. Уличното движение беше точно толкова безредно и налудничаво, както обикновено, но мълчаливият шофьор на Чатерджи намираше в суетнята най-бързия път. Притесненията ми не се разсеяха особено при вида на големите бели табели, които бяха наслагани на доста от кръстовищата с хаотично въртящи се превозни средства и на които пишеше на бенгалски, хинди и английски: „ПОВИШЕНА БДИТЕЛНОСТ! ЗА ЕДНА ГОДИНА НА ТОВА МЯСТО СА ЗАГИНАЛИ… ДУШИ!“ Квадратчетата бяха запълнени с подвижни цифри, които се вадеха и се сменяха както едно време по бейзболните игрища. Най-голямото число, което видяхме по време на пътуването, беше 28. Запитах се някак между другото дали това са жертвите по цялото шосе или само в този участък от няколко квадратни метра.
От време на време подкарвахме с шеметна скорост по магистрали, от двете страни на които имаше огромни chawls — невероятни бордеи с ламаринени покриви, стени от зебло и кални улици, които се бяха разпрострели на километри и винаги завършваха със сивите монолитни сгради на заводите, бълващи към дъждовните облаци огън и непречистени сажди. Дадох си сметка, че такива широкообхватни философски представи като екологията и опазването на околната среда са лукс, достъпен единствено на нашите развити индустриални държави. Въздухът в Калкута, в който вече се стелеше възсладката миризма на нечистотии, на запалени кравешки изпражнения, на милиони тонове боклуци и безбройните вечно горящи огньове, ставаше съвсем негоден за дишане от неотработените газове на автомобилите и промишлените отпадъци.
Самите заводи представляваха огромни постройки от изронени тухли, ръждясала стомана, плъзнали навсякъде бурени и счупени прозорци — картини от някакво мрачно бъдеще, когато индустриалната епоха ще си е отишла както динозаврите, но ще е оставила след себе си своите прогнили скелети, пръснати навсякъде из пейзажа. Да, дим се виеше и над най-порутените развалини, а от черната паст и на най-тъмните сгради излизаха и пак влизаха опърпани човеци. Почти не можех да си представя да живея в някои от тези колиби без под и да работя в някоя от тези мрачни фабрики.
Амрита явно си мислеше същото, защото пътувахме в мълчание и наблюдавахме панорамата на човешката безнадеждност, разкрила се зад прозорците на автомобила.
После само за няколко минути минахме по мост над цяла плетеница от железопътни релси, след това и през преходен квартал с малки магазинчета и внезапно се озовахме в стар, добре уреден район с улици с три платна и големи къщи, охранявани от зидове и железни порти. Мъждивото слънце проблясваше по безбройните парчета натрошено стъкло, с които оградите бяха поръсени отгоре. Върху една висока стена видяхме разчистено от стъклата пространство с широчина около метър, но по мазилката с цвят на кал личаха черни отпечатъци от обувки. По дългите алеи пред къщите се виждаха лъснати до блясък автомобили. По портите с шипове от ковано желязо в горния край имаше табелки, на които най-малко на три езика пишеше: „Внимание, зло куче“.
Не се искаше кой знае каква прозорливост, за да се досети човек, че тук навремето са живели англичани, отделили се от шумотевицата на града и на туземците така, както умее само британската управляваща класа. Дори тук се забелязваше упадък: често мръсни стени, непокрити покриви и прозорци със сковани надве-натри върху тях дъски, — но този упадък бе овладян за разлика от необузданата ентропия, която сякаш властваше в другите квартали на Калкута, а усещането за занемареност бе донякъде притъпено от ярките цветя и другите очевидни опити за градинарство, мяркащи се понякога зад високите входни порти.
Спряхме пред една от тези порти. Шофьорът слезе припряно от колата и с ключ, окачен на верижка върху колана му, отключи катинара. Покрай кръглата; алея растяха окичени с цвят високи храсти и дървета с надвиснали клони.