Песента на Кали
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на Кали». Краткое содержание книги:
Робърт Лучак е командирован от списание „Харпърс“ в Калкута и заминава заедно с жена си и с детето си, за да издири известен индийски поет, който от години е смятан за мъртъв, но се е появил отново при странни обстоятелства. В Калкута обаче всичко е сложно и заплетено и задачата, с която е натоварен Лучак, се превръща в ужасен кошмар, след като той научава, че според мълвата поетът М. Дас е възкресен с кървав зловещ обред с човешки жертвоприношения.
Лучак не иска нищо повече от това да вземе интервю от Дас и да се прибере със семейството си, но става жертва на тъмни сили, древни и неумолими, повлекли го във водовъртеж от насилие, което заплашва да потопи целия свят в Страховитата нощ, спуснала се над Калкута.
— Ще го донеса аз. Друго?
— Трето, ще ни липсваш на нас с Виктория. Нали, съкровище?
Виктория се откъсна от играта и погледна любезно майка си. След това промени правилата и се зави презглава с нейния край на чаршафа.
— Съжалявам, но и трите ти опита са неуспешни — казах аз на Амрита. — Губиш. И вие, милички, ще ми липсвате, но след като си заминете, може би ще успея да прекарам известно време с твоята приятелка Камахия. Мисля, че днес в два следобед има полет за Лондон. Ако няма, ще изчакам с вас на летището следващия.
Амрита събра няколко от играчките на бебето и ги сложи в едно от чекмеджетата.
— Има и четвърти проблем — каза тя.
— Какъв?
— „Бритиш Еъруейс“ и „Пан Ам“ са отложили всички полети от Калкута освен този в седем без петнайсет със самолета на „Бритиш Еъруейс“ от Тайланд. Човекът ми обясни, че имало някакви затруднения с получаването на багажа. Снощи ми стана скучно и звъннах да питам.
— Мамка му. Сериозно ли? Ужас. — Виктория долови промяната в тона и пусна чаршафа. Беше на път да се разплаче. — Все трябва да има начин да се измъкнете от тази смрадлива дупка… извинявай, малкото ми… от този град.
— О, да. Вътрешните полети на „Еър Индия“ не са отменени. В Делхи можем да се прехвърлим на някой от полетите на „Пан Ам“, от Бомбай можем да се качим и на индийски самолет от международните линии. Но вече сме изпуснали ранния полет до Делхи, а всички останали са с ужасно закъснение. Предпочитам да те изчакам, Боби. Не искам да пътувам без теб из страната. Правила съм го достатъчно като малка.
— Добре, скъпа — казах аз и я прегърнах. — Добре, ще се опитаме да хванем самолет на „Бритиш Еъруейс“ в понеделник сутринта. Господи, шест и половина сутринта! Е, поне ще ни дадат закуска. Нали нямаш нищо против да осъществя плана Си и да си взема душ?
— Не, нямам — отвърна Амрита и прегърна бебето. — Ще звънна в представителството на „Бритиш Еъруейс“, а ти върви да се изкъпеш.
Същия следобед тръгнахме да разглеждаме забележителностите. Пъхнах Виктория в раницата за бебета и излязохме в жегата, врявата и суматохата. Беше много горещо и задушно. Обядвахме в ресторант с името „Шахиншах“, който се оказа повече от добър, после отидохме с такси в Индийския музей.
На малка табела отвън пишеше „ЙОГИЙСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ В ПАРКА АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНИ!“ Вътре беше много горещо, витринките бяха прашни и сградата беше изненадващо безлюдна, ако не броим шумната и отблъскваща група германски туристи. Проявих умерен интерес към антропологичните експонати на първия етаж, но погледът ми беше привлечен най-вече от произведенията на изкуството, намерени при археологически разкопки.
— Какво е това? — попита Амрита, след като видя, че съм се надвесил над една от витринките.
До мъничката черна фигурка пишеше „Изображение на богинята Дурга като Кали, ок. 80 г. пр.н.е.“. Беше всичко друго, но не и страшна. Не открих и следа от примки, черепи и отсечени глави. Едната ръка държеше нещо като клонка, втората — преобърната чашка за яйца, третата — нещо като тризъбец, което приличаше по-скоро на швейцарско сгъваемо ножче, а последната ръка беше протегната и поднасяше с разтворена длан мъничък жълт сладкиш като поничка. Подобно на всички статуи на богини, които бях видял в музея, и тази беше с широк ханш, стегнати гърди и дълги уши. Лицето й беше свъсено, многото й зъби бяха остри, но така и не забелязах вампирски бивни или проточен език. Богинята беше увенчана с пламъци. Много по-страшна според мен беше статуята в една съседна витрина, която също беше с надпис „Дурга“. Това уж дружелюбно въплъщение на Парвати беше с десет ръце, всяка стиснала оръжие, по-зловещо, отколкото в предишната.
— Твоята приятелка Кали не изглежда чак толкова ужасна — отбеляза Амрита.
Дори Виктория се надвеси от раницата, за да разгледа витрината.
— Това нещо тук е отпреди две хилядолетия — обясних аз. — Може би междувременно Кали е станала по-зла и кръвожадна.
— Някои жени не остаряват красиво — съгласи се Амрита и тръгна към следващия експонат.
Виктория явно си хареса голям бронзов идол на Ганеша, игривия бог със слонска глава, покровител на благоденствието, и до края на престоя в музея си играхме да търсим още и още негови изображения.
Амрита искаше да посетим и мемориала „Виктория“, за да разгледаме предмети, запазили се от времето на британската колониална власт, но вече беше късно и се задоволихме само да минем оттам с таксито и да покажем на бебето внушителната бяла постройка, за която му обяснихме, че носи неговото име.
Влязохме в хотела в пороен дъжд, преоблякохме се набързо и когато отново слязохме долу, видяхме, че колата на Чатерджи ни чака и вече не вали.