Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Сър Алджернон също е готов да ви помогне — заяви доста остро Пейшънс. — Вече няколко пъти ви е предлагал добронамерените си съвети.
— Безкрайно съм благодарна на сър Алджернон за добрината му — побърза да я увери Мери, — ала вие би трябвало да знаете колко трудни са момчетата в тази възраст. Не винаги са готови да приемат поученията на хора, които им мислят доброто. — Това беше доста смело изказване, но за щастие никой не схвана смисъла му.
Изведнъж вратата на дневната се отвори с трясък.
— Лорд Ръдърфорд, милейди — оповести Сийкомб и отстъпи настрана, за да даде път на човека, за когото бяха говорили през цялото време. Компанията онемя. По лицето на Мери се изписаха за момент чувство за вина и стъписване; в следващия момент лицето й побеля и ръцете й затрепериха като крилца на уловена натясно птичка.
Това малко дяволче, каза си развеселено лорд Ръдърфорд, защо го гледаше като дете, заловено да прави беля?
Тя стана да го посрещне, изрече неразбираем поздрав, представи го на гостите и едва тогава се сети, че всички вече се познаваха. Усмихна се съкрушено, докато се укоряваше за глупостта си. Демиън ужасно искаше да я сграбчи за раменете и да я раздруса. Предполагаше, че тази комедия я забавлява неимоверно много, но той се чувстваше объркан. Най-много го ядосваше снизходителното, съчувствено поведение на лейди Барат, ала при държанието на Мередит човек просто не можеше да я обвинява.
— Дойдох да се осведомя за младия безделник Роб, мадам — заяви рязко той и сложи край на безконечните й извинения, в които нямаше никакъв смисъл. — Надявам се, че не е пострадал много.
— О, благодаря ви за съчувствието, сър. Нали ви казах колко загрижен беше лорд Ръдърфорд? — Ръцете й отново затрепериха, тя се обърна към дамите и закима с глава. — Толкова… толкова сте мил, сър, да покажете интерес към децата…
— Е, как е момчето, мадам? — прекъсна я отново той, без да разбира колко успокояващо въздействаше поведението му върху посетителките на Мередит, които бяха дошли да й се карат, но сега бяха готови да я похвалят за лъжите, които бе изрекла.
— Изглежда наистина се е отървал без сериозни сътресения, сър. Естествено предложих днес да остане в леглото и да яде само овесена каша, за да успокои превъзбудените си нерви — мисля, че съм постъпила правилно, нали, лейди Колиер? Вие имате опит в тази неща… Желаете ли чаша лимонада, милорд? — Тя се обърна с плаха усмивка към негово благородие, но погледът, с който бе удостоена, веднага й затвори устата.
— Не, благодаря — отвърна ледено той. — Ще посетя пациента, ако разрешите. Сигурен съм, че дамите имат да обсъдят някои… поверителни неща, ако мога да се изразя така. — Той направи кратък поклон пред дамите, кимна кратко на Мери и излезе от стаята.
Мередит изобщо нямаше представа какво правеше в момента Роб — но беше сигурна, че той не бе в леглото си с чиния овесена каша. Стана й малко страшно, като си представи, че Ръдърфорд може да се върне и да попита къде, по дяволите, се е дянал болният. Поведението й явно го беше вбесило и той изглеждаше способен на всичко; но беше длъжен да разбере, че тя имаше убедителна причина да го включи в този театър. Ако обаче си мислеше, че тя само си играе с него, значи уговорката им от предната вечер беше заплашена от провал.
— Ами, аз бих казала, скъпа моя, че за вас е истинско щастие, че лорд Ръдърфорд се е заинтересувал от момчетата — заяви Пейшънс и посегна към чантата си. — Наистина поведението му е малко необикновено, но няма да навреди никому. Вече съм убедена, че той няма други мотиви. Можете да бъдете уверена, че ще задуша всички клюки в зародиш.
— О, Пейшънс! — Мари отвори широко очи и погледна ужасено посетителката. — Какво искате да кажете? Други мотиви? Клюки? Нима намеквате, че хората смятат…? Велики боже, мисля, че ще припадна. — Тя се отпусна на дивана и започна трескаво да си вее с ръка. — Изобщо не бях помислила за тази възможност!
— Вие сте толкова сладка и невинна, Мередит! — Пейшънс се наведе загрижено към нея. — Ние се разтревожихме само защото ви познаваме и винаги сме ви мислили доброто. Когато бедният сър Джон почина, сър Алджернон каза, че всички сме длъжни да се погрижим за младата вдовица. Точно така каза, повярвайте ми. — Тя се обърна към придружителките си, търсейки одобрението им. — Сър Алджернон има голямо сърце и винаги е съчувствал на страдащите. Освен това винаги знае какво трябва да се направи.