Няма втори шанс [No Second Chance - bg]

Отново Тара. Накрая всичко се връща към нея. Не зная къде се вмества тя в мозайката. Не зная по какъв начин отвличането й е свързано с Дайна Левински. Дали изобщо е свързано. Но в момента не се обръщах назад.

Разбирате ли, Моника никога не ми е споменавала, че се е срещала с Дайна Левински.

Струваше ми се странно. Вярно е, че строя тази нелепа теория върху пясъка. Но ако Дайна наистина бе почукала на вратата, ако Моника наистина й беше отворила, не може да не си помислите, че съпругата ми щеше да го спомене в някакъв момент. Знаеше, че Дайна Левински ми е била съученичка. Защо да държи в тайна нейното посещение или факта, че са се срещали?

Качих се с подскок върху сушилнята. Трябваше едновременно да клеча и да огледам над себе си. Прашният град. Навсякъде висяха паяжини. Видях отводната тръба и се пресегнах нагоре. Заопипвах наоколо. Оказа се трудно.

Имаше цяла мрежа от тръби и ръката ми трудно влизаше помежду им. Много по-лесно щеше да е за момиче с тънки пръсти.

Накрая я проврях между металните тръби. Пъхнах върховете на пръстите си вдясно и подбутнах нагоре. Нищо. Ръката ми се придвижи още няколко сантиметра по-нависоко и отново подбутна. Нещо поддаде.

Навих ръкава си нагоре и извих ръката си още три-четири сантиметра. Две тръби притискаха кожата ми, но поддадоха достатъчно. Вече можех да се пресегна в тясното пространство. Опипвах наоколо, напипах нещо и го издърпах.

Дневникът.

Беше класически ученически дневник с корици като мраморна мозайка. Отворих го и запрелиствах. Почеркът беше миниатюрен. Напомни ми за онзи човек в мола, който изписваше имена върху оризово зрънце. Безупречният краснопис на Дайна — несъмнено прикриващ съдържанието — започваше от върха на страницата и завършваше в дъното й. Нямаше нито леви, нито десни полета. Дайна бе използвала двете страници на всеки лист.