![Няма втори шанс [No Second Chance - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/0/9/nyama-vtori-shans-no-second-chance-bg-download.jpg)
Няма втори шанс [No Second Chance - bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерия Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Няма втори шанс [No Second Chance - bg]». Краткое содержание книги:
„НКДУ — Най-качествените детективски услуги“.
Детективски услуги?
Изписа се уебсайт адрес. Кликнах и сайтът се отвори. Огледах го набързо. НКДУ беше „група професионални частни детективи“, които „предоставят поверителни услуги“. Предлагаха онлайн проверка на лични данни за по-малко от сто долара. Рекламни текстове от сорта „Открийте дали новият ви приятел не е криминално проявен!“, както и „Къде е предишното ви гадже? Може би още чезне по вас!“ и прочее. Освен това извършваха „интензивни, дискретни проверки“ за желаещите. Според заглавието на цяла страница бяха „детективска агенция за пълни услуги“.
И тъй, запитах се аз, каква проверка е искала да извърши Моника?
Вдигнах телефона и набрах номер 800 на НКДУ. Отговори телефонен секретар, което не бе изненадващо за късния час, и ми каза колко ценели обаждането ми, и че отварят офиса в девет сутринта. Добре, пак ще ги потърся.
Затворих и натиснах бутона за изваждане на диска, който се плъзна пред очите ми. Хванах го за краищата и го заоглеждах, предполагам за евентуални следи. Нищо ново не открих. Време беше да поразсъждавам. Изглеждаше пределно ясно, че Моника е наела НКДУ за някакво проследяване и че компактдискът съдържа онова, което е искала да бъде проследено. Не е кой знае колко блестящо умозаключение, но поне е някакво начало.
Оттук да се върнем назад. Факт е, че нямах представа какво е искала да проверява Моника, нито защо. Но ако бях прав, че компактдискът принадлежи на Моника и ако тя е наела частен детектив по някаква причина, оттук следва логичният извод, че трябва да е платила на НКДУ за услугите.
Кимнах. По-добро начало.
Но — и тук незабавно се яви объркване — полицията беше пресяла щателно банковите ни сметки и финансови извлечения. Бяха гледали под лупа всяка покупка, всяко плащане на визи, всеки писмен чек, всяко теглене на суми от банкомат. Бяха ли засекли плащане към НКДУ? Ако е така, или не са открили нищо, или са решили да не ми казват.
Естествено, и аз не съм вчерашен. Дъщеря ми бе изчезнала и аз също проверих финансовите извлечения. Нямаше никакво плащане към детективска агенция, нито необичайни тегления.
Какво можеше да означава това?
Може компактдискът да е стар.
Това беше едната възможност. Освен това не мисля, че някой от нас е правил проверки на плащания, датиращи по-назад от шест месеца преди нападението. Може би взаимоотношенията й с „Най-качествени детективски услуги“ предхождат шестте месеца. Бих могъл да извърша проверка на по-старите извлечения.
Само че не ми се вярваше да е така.
Компактдискът не беше стар. Бях почти сигурен. А и какво от това? Като се замислех, времевата рамка не беше от значение. Стар или не, оставаше ключовият въпрос: за какво й е трябвало на Моника да наема частен детектив? Какво бе защитено с парола на проклетия компактдиск? Защо го бе скрила на онова противно потайно място в мазето? И какво общо имаше Дайна Левински с това, ако изобщо бе замесена? И най-важното — имаше ли то връзка с нападението, или просто сънувах просо като гладна кокошка?
Погледнах през прозореца. Улицата беше пуста и тиха. Спящо предградие. Тази нощ едва ли щяха да се появят нови отговори. Утре сутринта щях да изведа баща си на седмичната разходка и сетне да се обадя на НКДУ, и може би дори на Ригън.
Легнах си и зачаках съня.
Телефонът до леглото на Едгар Портман иззвъня в четири и трийсет сутринта. Едгар се събуди стреснат и затърси опипом слушалката.
— Какво? — изръмжа той.
— Казахте да се обадя веднага щом разбера.
Едгар разтри лицето си.
— Значи имате резултата?
— Да.
— И?
— Съвпада.
Едгар притвори очи.
— С каква сигурност?
— Резултатът е предварителен. Ако трябваше да го представям в съда, щяха да са ми нужни още няколко седмици, за да подредя всички стрелки. Но това ще е само за спазване на законната процедура.
Тялото на Едгар се тресеше. Той благодари на човека, постави слушалката на вилката и се застяга.
ГЛАВА 12
На сутринта в шест часа излязох от къщи и поех по улицата. Като използвах ключа, който имах от колежанските години, отворих вратата и се вмъкнах в къщата на моето детство.
Годините се бяха отразили зле на жилището, но пък то и не беше от онези, които снимат за списание „Къща и градина“, освен може би като дом от „едно време“. Бяхме сменили рунтавия килим преди четири години — синьо-белите му шарки бяха толкова избелели и износени, че се смени почти сам — с канцеларскосив килим без мъх, та количката на татко да се търкаля лесно по него. Освен килима нищо друго не беше пипвано. Върху силно лакираните странични масички все така стояха наредени порцелановите фигурки от отдавнашно пътуване до Испания. Маслени картини на цигулки и плодове продължаваха да красят боядисаната с бяла боя ламперия, въпреки че никой от нас не беше нито музикант, нито си падахме по плодовете.