Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Той се откъсна рязко от нея и я погледна с горящи очи.
— Какво правиш, вещице? — изкрещя вбесено той.
— Искам да те любя — изпъшка тя и отново впи устни в неговите. Засмука го неумолимо като вампир. Отново и отново триеше корема си в слабините му и триумфално усети, че той беше на път да загуби самообладание. Ръката й се стрелна към колана му и токата отхвръкна с тихо изпукване.
— Ела на парапета! — пошепна с гърлен глас тя и бързо разтвори панталона му.
Той понечи да отговори, но тя запуши устата му с болезнена целувка, вкопчи се в него и скочи на хълбоците му. Краката й се увиха около кръста му и тя се хвана здраво за раменете му. Той беше толкова изненадан от дивата й страст, че инстинктивно я прегърна и се облегна на високия дървен парапет. Тя се покатери по него като малка маймунка и опря пети в парапета. Членът му сам намери входа на утробата й и той се предаде на силните й, настойчиви движения. Тя не спря нито за миг, за да не му даде възможност да се опомни. Той усети жаждата, която се концентрира в центъра на тялото му и закопня да се разтовари. Тя определяше темпото, тя определяше какво да стане с него! Пред очите му падна черна мъгла. Тялото й погълна фалоса му като горящ вулкан. Тя го изсмукваше — с устните си, с утробата си. Той не беше в състояние да се отбранява.
Обзе го гняв. Трябваше да реагира. Едновременно с това усети как върхът на животинското им сливане неумолимо наближава. Събра цялата си сила и откъсна устни от устата й.
— По дяволите… — В същия миг в слабините му избухна експлозия и той изрева мъчително.
Викът на Гунила беше израз на триумф. Тялото й се тресеше в див екстаз и всмукваше всичко, което той й предлагаше. Двамата останаха слети, дишайки тежко, треперещи от преживяната наслада. Тя се отдели от него едва когато възбудата му отслабна. Краката й докоснаха пода и трябваше да положи големи усилия, за да не се поддаде на световъртежа и да падне на земята. Той я гледаше слисано, в едната си ръка все още стискаше края на роклята й. Очите му се плъзнаха по влажните й бедра, спряха за миг върху тъмните косъмчета между тях, ноздрите му вдъхнаха дълбоко сладникавата миризма на преживяното сливане.
Гунила го сграбчи за косите, привлече главата му към своята и го целуна жадно и болезнено.
— Кажи ми, че никоя жена досега не ти е давала това — изпъшка до устните му тя. После, без да чака отговор, го пусна и се запъти бързо към женските покои отсреща. Рупърт дьо Казевил се облегна тежко на стената и притисна ръце към пулсиращите си слепоочия. Погледна с омраза отпуснатия си член, вдигна рязко панталона и закопча колана. Попипа камата във вътрешния джоб на наметката си и се закле, че ще я забие до дръжката в сърцето й веднага щом получи сандъчето.
Рицарите Хайнрих от Дюркенфелд и Гундрам от Оксензал седяха върху пръхтящите си бойни жребци и се измерваха с враждебни погледи над върховете на копията. Наличниците бяха спуснати, пот се стичаше по очите и замъгляваше и без това ограниченото им полезрение. И двамата бяха преживели десетина сблъсъка. Хайнрих бе съборил петима, а Гундрам цели седем противници от седлото.
Слънцето нажежаваше шлемовете и броните им. Тежкото снаряжение ги притискаше към земята, въздухът под затворените шлемове беше оскъден. И двамата пъшкаха и се бореха със слабостта. Бързо насочиха копията един срещу друг. Във въздуха цареше напрегната тишина. Тази битка щеше да донесе решението.
Изабела кършеше отчаяно ръце. Какво бе станало? Къде беше рицарят Михаел?
— Матилда, иди веднага при майстор Винфрид и попитай защо го няма Михаел от Драхенфелз — заповяда тя и погледна умолително приятелката си.
— За бога, Ваше височество, това е невъзможно!
— Заповядвам ти да отидеш! — изсъска Изабела. — Преди да е станало твърде късно!
— Късно е — отговори Матилда.
Защо Изабела не искаше да се вразуми?
— Тогава да отиде Розамунда! — заповяда енергично Изабела.
Розамунда изскочи от ложата и забърза към дървения подиум, където беше мястото на ръководителя на турнира.