Магьосникът Куестър Тюс

Куестър потри мократа си от дъжда брада, подръпна ухо и въздъхна.

— Отговорът е да, Ваше Величество.

— Добре. Това исках да чуя.

— Само че…

— Какво „само че“?

— Мога само да ви изпратя там, но не мога да ви върна обратно — безпомощно сви рамене Куестър. — Само толкова съм успял да усвоя специално тази магия. В края на краищата, ако знаех повече, нали чисто и просто сам щях да върна Абърнати и медальона?

Напълно вярно, каза си Бен напълно отчаян. Е, и в този, като във всеки друг свят, човек зависи от късмета си.

— Ваше Величество, бих искал вие наистина да обмислите добре…

Бен вдигна веднага пръст на устните си и му изшътка.

— Остави ме само за миг да помисля по този въпрос, Куестър. Ако обичаш.

И той отново се загледа в тъмнината. Ако реши да отиде, това означаваше, че няма да може да се върне, докато не си получи обратно медальона. Каквото и да става, щеше да му се наложи да остане в стария свят, докато го открие. И всичко това, разбира се, при условие, че този път Куестър успее да насочи магията правилно и го изпрати там, където би трябвало, а не на друго място и в друго време.

Той се обърна отново към магьосника, като се вглеждаше в подобното му на бухал лице. Куестър Тюс. Магьосник с размах. Ще трябва да повери делата на Отвъдната земя на грижите на Куестър. Това само по себе си беше твърде опасна възможност. Той беше оставял Куестър веднъж да действа на негово място, когато се върна в някогашния си свят, но тогава отсъства само няколко дни. Този път беше твърде вероятно да го няма много по-дълго. Може би завинаги.

От друга страна, на кого другиго би могъл да се довери, да се нагърби с отговорностите на трона? На Календбор не можеше да разчита, нито на другите лордове от Зеленоречието. Не можеше да разчита също така и на Речния господар и на неговите вълшебни поданици. Съвсем категорично не на Нощната сянка, вещицата от Дълбокия свлек. А може би на Уилоу? Той се замисли за миг над такава възможност. Уилоу отстъпваше на Куестър, реши най-сетне той. А и самочувствието на Куестър щеше много да пострада, ако не бъде предпочетен да замества Бен в негово отсъствие. Предполагаше се придворният магьосник да бъде втората по власт фигура в монархическата структура.

Предполагаше се да бъде. Това бяха само внушителни думи, горчиво си мислеше Бен. А истината беше може би твърде различна.

Е, все пак Куестър Тюс бе негов приятел от времето, когато той нямаше никакви други приятели. Куестър твърдо бе стоял зад него и тогава, когато такава вярност изглеждаше просто неразумна от негова страна. Куестър винаги бе изпълнявал всичко, което се бе искало от него и дори повече от това. Може би беше дошло времето да му се отблагодари за неговата лоялност с малко доверие.

Той вдигна ръце и силно стисна магьосника за тесните му рамене.

— Взех своето решение — тихо каза той. — Искам да направиш това, Куестър. Искам да ме пренесеш в онзи свят.

Той зачака, приковал поглед в очите на магьосника. Куестър Тюс изпита известно колебание, но после кимна с глава.