Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Костен пръстен огледа членовете на съвета.
— Съгласни ли сме с това предложение? Ще се закълнем ли в честта си, че ще го изпълним? Че първият лагер, който забележи Слънчеви хора или техните следи, ще съобщи на другите? Че всеки клан ще изпрати своите ловци, за да ги отблъснем?
— Аз ще се закълна — извика високо Ларкспър. — Лагерите Лоша вода и Топъл вятър могат да разчитат на клана Облите скали. — Тя се ухили. — Ако изобщо видим някой от Слънчевите хора, разбира се.
Една подир друга водачките на останалите кланове се съгласиха и дадоха своите обещания.
Костен пръстен кимна доволно:
— Те едва ли ще дойдат скоро. Може и изобщо да не дойдат тази есен. Но догодина? Или по-следващата? Кой може да каже?
Ларкспър отиде до мястото, което бе освободила Детелината, и седна.
— Освен въображаеми магьосници и Слънчеви хора, които няма да дойдат, за какво друго стана дума тук?
Същата вечер, когато съветът се разотиде, Черната ръка седна до Ларкспър.
— Благодаря ти. Много умело се оправи с цялата работа.
Тя изсумтя и го потупа по крака:
— Пак ще се чуват приказки тук-там, щом премислят по-добре. Зеленият огън в небето отново ще бъде споменат.
— Детелината се разпени като побеснял скунк.
Ларкспър махна пренебрежително:
— Нямаше друг начин освен хубавичко да и натрия носа. Никога не е била особено умна. Една хитра водачка би обърнала всичко срещу мен — и тя щеше да го направи, ако и бях дала възможност. А междувременно най-добре ще е ти и Горчив храст да се поразходите из лагера. Смейте се, говорете, пускайте шеги и се дръжте дружелюбно с хората. Трудно е за някой да повярва, че човек, който разправя неприлични весели историйки край огъня му, е наистина магьосник.
— Знам — промърмори Черната ръка. — Но Детелината изгуби доста от престижа си днес. Няма да го забрави, докато е жива. Ако питаш мен, бе готова да убие някого.
— Сигурно — съгласи се Ларкспър. — Но поне няма ти да си жертвата.
— А какво мислиш за Слънчевите хора?
Възрастната жена примигна, за да поуспокои възпалените си очи.
— Слънчеви хора? Тук? Бих искала да видя това. Но и да дойдат — какво от това? Я виж колко е огромно Сборището. Сериозно ли смяташ, че шайка гладуващи воини могат да се противопоставят на обединената мощ на Земните хора?
Черната ръка поклати глава:
— Не. А и познаваме териториите си по-добре от тях.
Ларкспър примлясна с беззъбите си венци.
— Точно така. И те го знаят.
7.
Тиха вода спря на мястото, където пътеката водеше през скалите към заслона на Пеещите камъни. Пред тях се простираше Ветровитата долина и видът и спираше дъха. Бяла пепел въздъхна, зареяла поглед над обширната долина. Тиха вода пристъпваше нервно на крак и чакълът под него скърцаше.
— Е, върнахме се.
— Можем просто да продължим нататък — отвърна безстрастно Бяла пепел. — Можем да продължим по пътеката чак до долината и да я прекосим. Да си намерим местенце за живеене някъде там, отвъд Сивата стена, отвъд Долината на червената глина. Може би някъде около Пясъчните наноси или дори по на юг оттам.
— Да, бихме могли. — Той прехапа устна. — Бихме могли да си построим колиба, да се научим да познаваме ядивните растения… и да поставяме капани за зайци и елени. Можем да си намерим място за зимуване, открито на юг, а през лятото да се преместим в гората. Там растат борове. Семената им се сипят като дъжд.
— И ще правим чудни хлебчета от тях. Там расте ямпа и четирилистна лобода. Чувала съм Търговците да разказват за земи, където пясъчниковите скали надвисват над реките, а червеното коренче расте толкова нагъсто, че трябва да изтръскаш мокасините си от семената му, след като си вървял през него.
— Там зимите са меки. Лява ръка ми каза това. По склоновете расте сладко коренче, а равнините са покрити с лилия сего и марипоза.
— В езерата идват да зимуват патици. Можем да заложим мрежи и да ги ловим с десетки — каза замечтано Бяла пепел. — Мога да изкарам много време само на месо от патици. Знам как да ги приготвям, да ги опичам в собствената им мазнина, така че месото да се отдели от костите.