Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Трите дъждовни дни бяха забавили придвижването им и тя непрекъснато проклинаше бурята, която бе измокрила всички до кости. Двойно повече проклятия се изсипаха по адрес на гъстата кал, полепнала по краката и, която затрудняваше още повече уморените и ходила. Бяха пристигнали късно заради нея. Кланът Обли скали не можеше да се движи по-бързо от скоростта, с която вървяха старите крака на Ларкспър.
Към облекчението, че най-после са пристигнали, се прибави и мисълта, че това май наистина ще е последното Сборище, на което присъства.
— Видя ли, не пропусна Сборището. Напразно хвърли толкова тревоги — каза и Борова шишарка, сочейки към притихналата долина.
— Но първият ден вече е започнал — изръмжа Ларкспър. — Съветът вече се е събрал и хората си чешат езиците за гранични спорове и кой на кого какво е направил.
Борова шишарка се усмихна:
— А освен това си пропуснала началната размяна на клюки.
— Полезно е да знаеш клюките, момиче. Никога не го забравяй. По този начин знаеш какво предстои да се случи и можеш да действаш първа, ако се наложи. Как мислиш, че съм поддържала доброто име на клана Обли скали през всичките тези години?
Откъм Сборището затичаха да ги посрщнат множество дечурлига, заобиколени от възбудено лаещи кучета. Те известяваха с викове пристигането на новодошлите, нетърпеливи да видят кои са те.
Ларкспър се насили и закуцука по-бързо, проклинайки подутите си глезени и колена. Бедрата и горяха, а мускулите и трепереха, но тя успя да измине откритото пространство до сянката на дърветата. Защо трябваше слънцето винаги да прежуря така силно, след като бе валяло?
Духовната река почти излизаше от коритото си; водите и бяха размътени, а бързото и течение изпълваше въздуха с леко шумолене. Тук-там сред дърветата бяха опънати палатки и от отдушниците им излизаха струйки дим, отвявани от лекия ветрец. Група хора бе насядала в сенките на тополите.
Ларкспър забави ход, спирайки в края на кръга. Никой не забеляза пристигането и; говорещата жена отсреща бе приковала вниманието на всички.
— Магьосниците не ни оставят на мира! — викаше Детелината от клана Трите устия, вдигнала към небето стиснат юмрук. — Ние вече платихме цената. Всички знаете обвиненията, които отправяхме в миналото. Сега магьосник отне живота на Зелен огън и детето на Кошничка!
Сред хората се понесе неспокоен ропот.
— И кой е този магьосник? — запита навъсено Костен пръстен. Водачката на клана Лоша вода беше седнала с кръстосани крака под сянката на една наметка от овча кожа; посивялата и коса бе сплетена в две дебели плитки. Тя втренчи предизвикателен поглед в Детелината и добави:
— Тези приказки за магьосници са чисто губене на време. Ще седите тук, ще крякате и ще се скубете като кокошки, докато койотите ви дебнат в храсталака.
— Слънчевите хора не ме плашат и наполовина колкото магьосниците! — Детелината скръсти ръце на гърдите си. — Че какво са Слънчевите хора? Дрипави ловци на бизони от севера, ето какво! Можем да се безпокоим колкото си искаме за тях, а в това време магьосниците ще бродят между нас и ще вършат злите си дела. Ако можех да избирам между двете злини, веднага щях да избера Слънчевите хора. Ако се появят в земите ни, ще изпратим воините си да ги отблъснат. Какво чинят шайка ловци на бизони пред нашите мъже? Но един магьосник? Магьосникът се прокрадва тайно и злото му се загнездва под кожата ти като червей в стомаха, докато залинееш и умреш!
— Племето на вълка е унищожило цял лагер от твоите „дрипави ловци на бизони“ току отвъд планините, край които се намира моят лагер — не отстъпваше Костен пръстен. — Не съм виждала някой омагьосан, но чух разказите на Вълчето племе.
— Остави тези тревоги на тях! Те няма да отстъпят долината на Сивия елен на Слънчевите хора! Нека техните воини задържат Слънчевите хора на север. — Детелината се извърна, вдигайки ръце, взирайки се последователно в лицата на хората около нея. — Не можем да се занимаваме с това, което става на север. Твърде далече е оттук. Трябва да мислим за настоящия проблем! За злото, което се спотайва сред нас!
— Много добре — обади се отново Костен пръстен. Кажи ни кой е. Назови името на този магьосник. Вече чухме твоите истории за тъмни фигури, които се спотайват в пелиновите храсти. Видели сте следи по снега? И какво от това? По снега има всякакви следи. Не ме интересува какво е извикала Зелен огън, докато е издъхвала. Когато умират, хората започват да виждат неща, които може да са били, но може и да не са били там. Кажи ми кои са тези магьосници!