Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Детелината пое дълбоко дъх и отвърна:
— Мислим, че Черната ръка е тръгнал по пътя на злото. Мислим, че той е магьосникът.
Ропотът сред слушащите хора се усили. Ларкспър си запробива път с лакти. Излезе най-отпред и наклони глава, втренчила поглед в Детелината.
— Интересно обвинение. Назова Черната ръка. Мислиш че е магьосник?
Детелината присви очи:
— Ти би трябвало да знаеш най-добре. Кой присъстваше, когато умря твоят Топъл огън? Помисли! Спомни си! Колко са хората, умрели след като Черната ръка им е Пял лечебни песни? Преброй ги. — Тя вдигна ръце и започна да посочва пръстите си и да изброява имена.
Хората се размърдаха неспокойно, кимайки в знак на съгласие.
Ларкспър се изсмя високо.
— Имах по добро мнение за лагера Трите устия. Оплаквах деня, в който научих за смъртта на Зелен огън. Тя не ти ли е предала мъдростта си, момиче?
Над съвета се възцари напрегнато мълчание.
— Какво си си наумила, Ларкспър? Какво целиш? Опитваш се да го защитаваш? След всички тези години? Нима сърцето ти заслепява душата ти? Къде е той? Къде е бил досега? Защо сега не е тук, за да се изправи пред хората? Магьосникът се крие, прокрадва се в нощта и върши злите си дела. Виждала ли си Черната ръка след смъртта на Топъл огън?
— О, разбира се, че съм го виждала.
— Тогава ти си единствената! Никой друг не го е виждал.
Шушукането между хората се засили.
Ларкспър наклоно глава:
— Я ми кажи, водачко на клана Трите устия, към какво се стреми най-силно един магьосник? Какво е единственото нещо, с което никога не би се разделил?
— Силата на злите Духове, която управлява. Не си играй с мен.
Ларкспър кимна; опияняващото чувство за победа пулсираше във вените и.
— Ти също не си играй с мен. Един магьосник трябва да се стреми към Силата, трябва да я използва. Този копнеж става непреодолим за него. Той прекарва всеки миг от живота си в Предвиждане на пътищата на Духовете, които му помагат в пъклените му дела. Копнежът непрекъснато расте като гъба, става все по-голям и по-голям, докато изпълни цялата му душа. Той вече не може да мисли за нищо друго, освен как да използва тази покварена Духовна сила. Ето какво е да си магьосник!
— Точно така е — съгласи се Детелината, кимвайки предизвикателно.
— Много добре — каза търпеливо Ларкспър. — Тогава не замесвай името на зет ми в магьосничество!
Отново всички зашушукаха. Тя почувства как се изпълва с гордост. Погледна изумените им лица! Това бе най-доброто забавление, което бяха имали от десет пъти по десет сезона насам!
— Зет ли? — Детелината се озърна наоколо, усещайки, че почвата под краката и е пропаднала, но без да разбира защо.
Ларкспър се извърна и извика:
— Горчив храст! Черна ръка! Елате тук! — Двамата преминаха кръга от хора и всички очи се впериха в тях. Черната ръка хвърли презрителен поглед към водачката на клана Трите устия.
Ларкспър вдигна треперещата си ръка пред тълпата:
— Никой не бил виждал Черната ръка? Мъж, който ухажва някоя жена, не прекарва времето си в разговори с другите. Той се влюби в Горчив храст. Магьосник значи? — Тя се подсмихна. — Може и да е. Напоследък под завивките на жена си прави доста неща, за които не съм и чувала.
— Бабо! — Тъмното лице на Горчив храст стана алено от срам.
Сред тълпата избухна смях.
— Кой магьосник ще се откаже от злата си Сила заради една жена? Ммм? Отговори ми на този въпрос, водачко на Трите устия.
Детелината я изгледа свирепо и стисна зъби. Сви ръце в юмруци и вените им набъбнаха.
— Познавам номерата ти, Ларкспър. Нищо не е свършило.
С тези думи водачката на клана Трите устия се завъртя и гневно махна на своите хора. Звездица и Херингът станаха и я последваха. Кошничка се поколеба за момент; очите и блестяха злобно, но накрая и тя се отдалечи подире им.
Ларкспър плесна с ръце.
— Ама какво им става? — Тя огледа хората, придавайки си учудено изражение: — Нещо лошо ли казах?
Тълпата избухна в бурен смях.
— Може би просто са решили да си починат един ден — прибави Костен пръстен. — А сега сигурно ще можем да се върнем на въпроса за Слънчевите хора. Приятели, трябва да погледнем на тях по-сериозно, иначе додето се усетим ще започнем да оплакваме воините си и ще ни е страх да заспим вечер. Искам да знам как ще постъпим.
Ларкспър поклати глава.
— Това Сборище май мога и да го проспя. Слънчеви хора? За да ви покажа, че не се сърдя на клана Трите устия за тяхното… хм, развито въображение, ще се съглася с Детелината по въпроса за Слънчевите хора. Не бих искала моята добра приятелка Костен пръстен да си помисли, че се отнасям пренебрежително към тревогите и. Ето какво предлагам аз: когато забележим първите воини на Слънчевите хора, ще разпратим вестоносци до всички лагери. Ще съберем нашите ловци и ще прогоним Слънчевите хора. Костен пръстен, твоят Малък крак бяга доста бързо. Жълта звезда също има няколко добри бегачи в лагера Топъл вятър. Всички можем да бъдем известени навреме. Първите малки отряди, които прехвърлят Страничните планини, могат да бъдат проследени и избити. Ще оставим един-двама да се измъкнат и да прехвърлят обратно планините, за да разкажат на другите какво се е случило.