Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
не самовлюбен, но вдъхновен, борбен,
непроменим от победи и загуби,
се нарича Сияен деятел.
27
Привързан, ламтящ за плода от делата,
нечист, завистлив и жесток деятел,
податлив на тъга и радост,
е определен като Пристрастен.
28
Неподатлив, груб, непостоянен,
зъл, мързелив, малодушен, коварен,
отлагащ делата — такъв деятел
е определен като Тъмнодушен.
29
Разумът и упоритостта също
имат три степени — според гуните.
Сега подробно и изчерпателно
чуй от мен за това, Дхананджая.
30
Разумът, който познава дейност
и отказ, нужни дела и ненужни,
свобода и окови, страх и смелост —
е Сияйния разум, о, Партха.
31
Разумът, който неясно отделя
правдата — дхарма от неправдата,
нужните дела от ненужните —
е Пристрастния разум, о, Партха.
32
Разумът, който, в тъма обгърнат,
вижда адхармата като дхарма
и който изопачава всичко —
такъв, о, Партха, е Тъмен разум.
33
Желязна йогийска упоритост
при овладяване на сетивата,
ума и жизнената мощ — прана,
се нарича, о, Партха, Сияйна.
34
А тази упоритост, с която
човек от жажда за плодовете
следва дхармата, търси наслади,
търси богатства — тя е Пристрастна.
35
Упоритостта, о, Партха, с която
глупците не се освобождават
от сън, страх, тъга, отчаяние
и от заблуди — помни, че е Тъмна.
36
Слушай сега, о, Бхаратаршабха,
за трите степени на наслада,
чието повторение радва
и слага край на страданието.
37
Има вкус на отрова в началото,
но се оказва амрита накрая
Сияйната, небесна наслада
от сливането на разума с атмана.
38
Има вкус на амрита в началото,
но се превръща в отрова накрая
Страстната и нетрайна наслада
от сливане на сетивата с предметите.
39
А наслада, която и в началото,
и в края заслепява съзнанието,
породена от сън, нехайство и мързел,
е Тъмна или Инертна наслада.
40
Няма същество на земята,
нито в небето, сред боговете,
което да е свободно от трите
сили и качества на природата.
41
Действията на брамини и кшатрии,
вайши и шудри, о, Парамтапа,
са разделени според качествата
на личната природа у всеки.
42
Спокойствие и себевладеене,
въздържание, чистота, милостивост,
прямота, знание, мъдрост и вяра са
дълг на брамина според природата му.
43
Храброст, великолепие, твърдост,
ловкост, неотстъпление в боя,
великодушие и господстване са
дълг на кшатрия според природата му.
44
Оране, търгуване и краварство са
дълг на вайшите според природата им.
Да слугуват, е дълг на шудрите —
също така според природата им.
45
Всеки може да стигне до съвършенство,
като изпълнява с удоволствие
своите собствени задължения.
Чуй и за този път към съвършенство!
46
Като изпълнява своята карма
за слава на Извора на съществата,
в чест на Едното — живота във всичко,
човек достига до съвършенство.
47
По-добре зле своя дълг да следваш,
отколкото стриктно да следваш чуждия.
Щом изпълняваш своята карма —
не е възможно грях да извършиш,
48
Не изоставяй вродената карма
дори да е грешна, о, Каунтея!
В грях е обгърнато всичко започнато,
както пламъкът в дим е обгърнат.
49
С освободен от привързаност разум,
победил „аз“-а, прогонил желанията
самоотречен, ще стигнеш до висшето
съвършенство на недеянието.
50
Сега чуй накратко, о, Каунтея,
как достигналият съвършенство
прониква в брахмана и постига
най-върховното вечно знание.
51
С просветлен разум, твърд в самоконтрола,
освободен от звука и другите
сетивни предмети, премахнал в себе си
и отблъскването, и влечението,
52
пребиваващ в уединение,
въздържан в храна, обуздал ум, реч, тяло,
самовглъбен, постоянен в йога,
сред покоя на безпристрастието,
53
без алчен аз и импулс за насилие,
без гордост, желания, гняв и завист,
умиротворен, без мисъл за собственост
е достойният да влезе в брахмана.
54
В покой и радост, единен с брахмана,
той нито страда, нито желае
и към всички същества еднакъв,
добива върховна любов към мене.
55
Чрез любов той познава моята същност —
кой съм аз и какво съм разбира.
Като познава моята същност,
той непосредствено се влива в мене.