Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
Вратата срещу него се плъзна настрани и в заседателната зала влезе слаб мъж с традиционния шал на прикубски банкер и с обеца, каквато носеха посветените.
Пелаеон не видя каква бе реакцията му пред пълната с офицери зала, защото гледаше военните. Изненадани и възмутени от прикритото обвинение на адмирала, те се обърнаха, повечето от тях очевидно раздразнени, за да видят кой бе дръзнал да прекъсне работата на флотата.
Полуобърнат, генерал Кайте, който седеше в лявата част на масата, трепна. Реакцията му съвсем не беше силна. Главата му едва-едва трепна, а на лицето му се изписа почти незабележимо слисване, преди да се овладее. Но на фона на повече или по-малко безразличната незаинтересованост на останалите тя блесна ярко като маяк на космодрум.
— А! Лорд Граемон — възкликна върховният командващ и най-сетне погледна банкера. — Благодаря ви, че дойдохте. Ако сте така добър да ме изчакате в другата стая, ще дойда след минутка.
— Както желаете, адмирал Пелаеон — отвърна Граемон.
Очите му се спряха съвсем за кратко на Кайте, докато вървеше към вътрешната зала. След малко лордът изчезна зад вратата.
— Какво означава това? — попита Рамик.
Генералът беше проницателен човек и несъмнено бе разбрал, че идването на банкера не е случайно.
— Говорех за предателство — продължи Пелаеон и махна към вътрешната зала. — Лорд Граемон е една от нишките в тази паяжина.
Още една вълна на изненада премина през събраните около масата офицери, но самият Рамик дори не трепна.
— Можете ли да го докажете? — попита той.
— Да, мога да докажа немалко — отвърна адмиралът. — Той е един от онези, които прехвърлят имперските фондове към консорциума, който строи изтребителите „Хищна птица“. Понастоящем те се използват заедно с по-традиционните изтребители клас TIE на борда на корабите ни.
— Не виждам предателство тук — обади се някой. — Струва ми се, че „Хищни птици“ заслужават парите на Империята.
— Предателството е в това, че сделката е сключена извън законовите норми — отвърна адмиралът. — И в това, че някои висши имперски служители прибират сериозен процент от тези фондове за лична облага — той изгледа продължително Кайте. — Освен всичко при пиратски шайки отиват имперско оборудване и персонал.
Очите на Кайте трепнаха, но лицето му забележимо пребледня. Той разбра, че адмиралът знае.
— И нима очаквате едно споразумение с Новата република да сложи край на това? — попита Рамик.
— Сътрудничеството и откритите линии за връзка ще ни помогнат да проследим участниците в тези сделки — отвърна върховният командващ. — А самите участници вече няма да могат да твърдят, че действат в полза на Империята по особен, да го наречем, креативен начин.
— Значи подозирате, че са замесени флотски офицери? — попита някой.
— Не подозирам — отвърна адмиралът. — Сигурен съм.
Дълго време никой не проговори. Върховният командващ остави мълчанието да се проточи и да нарасне в напрежение, след това махна към електронните бележници пред офицерите.
— Но не това е темата на срещата ни. Темата е предложението за мирно споразумение и вашето отношение към него. Предлагам да отложим отговора на този въпрос за след час, за да имате време да помислите. Ако желаете, обсъдете го помежду си. Ще бъда на ваше разположение, ако желаете да ме попитате нещо насаме — той погледна всеки поотделно. — След този час отново ще се съберем.
Очаквам тогава от вас отговори. Още някакви въпроси? Чудесно! Свободни сте.
Той отново се обърна към прозореца, докато те събираха електронните си бележници и чиповете и тихо напускаха залата. Вратата се затвори и Пелаеон внимателно си пое дъх.
— Какъв е коментарът ви? — попита той и се обърна.
Рамик не бе мръднал от мястото си.
— Изобщо не съм съгласен — прямо отвърна старшият генерал. — Новата република е на път да се самоунищожи. И двамата го знаем. Единствените въпроси са колко силно ще изгърми и дали тъкмо историята с Каамас, около която се вдига толкова шум, ще бъде искрата, която ще подпали всичко. Няма нужда да се унижаваме пред чуждоземците и почитателите им по този начин.
— Ясна ми е позицията ви — каза Пелаеон. — Това ли е окончателният ви отговор?
— Не съм за споразумение, адмирале — стисна Рамик тънките си устни и стана. — Но аз съм имперски офицер и ще се подчиня на командирите си. Вие с мофите сте се съгласили. Ако бъде дадена заповед за прекратяване на военните действия, ще се подчиня.
Малко от бремето, тегнещо върху раменете на върховния командващ, се смъкна.