Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
— Аз от всички останали? Какво искаш да кажеш с това?
— Можеш да се правиш на невинна колкото си щеш… и те бива много в тая работа… само че аз зная истината.
— За каква истина говориш? — Тя не успя да прикрие внезапно обзелото я безпокойство както от мен, така и от Кристиан.
Той се наклони още по-близо към нея.
— Ти използваш внушението. При това постоянно.
— Не, не го използвам — отрече незабавно тя.
— Разбира се, че го използваш. Нощем, докато лежа буден, често се опитвам да си обясня как вие двете сте успели във външния свят да си намерите квартира под наем и дори да се запишете в някаква гимназия, без никой там да не поиска да се срещне с родителите ви. И накрая се досетих. Използвала си внушението. И вероятно така сте избягали от тук.
— Разбирам. Просто така предполагаш. Без никакво доказателство.
— Сдобих се с всичките доказателства, които ми бяха нужни само като те наблюдавах.
— Значи си ме следил? Шпионирал си ме? За да докажеш, че прибягвам до внушението?
Той сви рамене.
— Не. Всъщност те следях най-вече защото те харесвам. Внушението беше допълнителна премия. Видях те как го използва онзи ден, за да се сдобиеш с извинение при онова изпитване в часа по математика. Прибягна до него и срещу госпожа Кармак, когато тя поиска от теб да направиш още тестове.
— Значи ти предполагаш, че става дума за внушение? А случайно не ти ли хрумна, че просто съм доста добра в умението си да убеждавам хората около мен? — Сега в интонацията й се прокрадна предизвикателна нотка. Напълно разбираема реакция с оглед на това, че в момента бе обзета от страх и едновременно с това кипеше от гняв. Само че я придружи със силно отмятане на косата си, което — кой друг, ако не аз знаех по-добре от всички останали — можеше да се възприеме и като жест, подканващ към флирт. Но дали наистина го знаех по-добре от всички? Внезапно ме обзе съмнение.
Той продължи да говори, ала нещо в очите му ми подсказа, че бе забелязал отмятането на косата й, а той винаги забелязваше всичко около нея.
— Хората винаги придобиват онези глуповати физиономии, когато ги заговориш. И не само хората. Способна си да въздействаш и на мороите по този начин. А вероятно и на дампирите. Ето това е най-налудничавото в цялата история. Нямах представа, че това е възможно. Та ти си нещо като суперзвезда. Нещо като дяволска, въздействаща с внушение суперзвезда. — Беше обвинение, обаче както тонът, така и целият той излъчваше същата готовност за флирт, както и тя самата.
В този миг Лиса просто не знаеше какво да каже. Защото той имаше право. Всичко, което й каза, беше вярно. Именно способността й да внушава ни бе позволила да се справим във външния свят без помощта на възрастните. Тъкмо така тя успя да убеди онези в банката да й разрешат да използва наследството си.
И все пак внушението се смяташе за също толкова вредно, както и използването на магията като оръжие. И защо не? Та това също беше оръжие. При това могъщо, с което много лесно някой можеше да бъде покорен. На мороите още от най-ранно детство им бе втълпявано, че внушението е нещо лошо, много лошо. Никого не обучаваха да го използва, въпреки че технически погледнато всеки морой владееше тази способност. Лиса просто неусетно бе започнала да използва внушението и вече не можеше да спре. Или както току-що Кристиан бе изтъкнал: тя умееше да завладява душите на мороите, а също на хората и дампирите. Или казано с други думи: на всички раси, като изключим стригоите, разбира се.
— И какво смяташ да правиш? — запита го тя. — Ще ме издадеш ли?
Той поклати глава и се усмихна.
— Не. Мисля, че е супер.
Тя го зяпна изумено, с разширени очи и бясно разтуптяно сърце. Нещо в извивката на устните му я заинтригува.
— Роуз смята, че си опасен — изтърси нервно тя. — Тя мисли, че ти си убил лисицата.
Не знаех какво да чувствам, след като бях въвлечена в този тъй странен диалог. Някои хора се плашат от мен, може би и той в това число.
Но очевидно той не беше сред тях, ако можеше да съди по оживлението, долавящо се в гласа му, когато заговори:
— Всички си мислят, че съм психически нестабилен, но мога да те уверя, че Роуз е десет пъти по-опасна от мен. Разбира се, така е много по-трудно да те прецакват, затова нямам нищо против. — Облегна се назад и прекъсна мига на интимност. — Освен това ти гарантирам, че не съм извършил онова. Открий кой го е сторил и тогава… тогава това, което направих с Ралф, ще изглежда детска игра в сравнение с това, което ще му сторя.
Галантното му предложение за страховито отмъщение не успя да постигне одобрение от страна на Лиса… но донякъде я развълнува.