Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Кристиан, без ни най-малко да се смути, премина покрай Ралф, който подплашено отскочи назад. Останалата част от класа зяпаше с отворени уста.
След това госпожа Майснър се опита да въдвори ред в класната стая, ала напразно. Всички оживено говореха за това, което се бе случило. Беше шокиращо по няколко причини. Първо, никой досега дори не беше сънувал подобна зрелищна магия — силен огън, който мигом обгръща жертвата, без обаче да изгори дори късче от нея. Второ, Кристиан бе използвал умението си нападателно. Беше си позволил да атакува друга личност. Мороите никога не си позволяваха подобно нещо. Те вярваха, че магиите служат само за да се грижат за земята, да помагат на хората да живеят по-добре. Затова никога, ама никога не прибягваха до магиите си като оръжие. Инструкторите ни по магически умения никога не ни бяха учили на нещо подобно, дори си мисля, че самите те не владееха уменията да се воюва чрез магия. И накрая, което си беше най-налудничавото в цялата история, точно Кристиан си бе позволил да впрегне магическите си умения. Същият този Кристиан, когото досега никой не забелязваше, нито даваше пукната пара за него. Е, сега вече го забелязаха.
Оказа се, че някой все пак действително владееше магическите нападателни умения. И докато се наслаждавах на изкривената от ужас физиономия на Ралф, ми хрумна, че Кристиан може би наистина е луд.
— Лис — рекох й аз след излизането ни от класната стая, — моля те, кажи ми, че не си се виждала отново с него.
Усещането за вина, пренесло се по нашата телепатична връзка, ми каза повече, отколкото би могло да стори каквото и да било нейно обяснение.
— Лис! — Сграбчих я за ръката.
— Е, във всеки случай не много често — измърмори тя уклончиво, видимо притеснена. — Той си е съвсем наред…
— Наред? Наред? — Всички по коридора се вторачиха в нас. Едва сега се усетих, че се бях разкрещяла с цяло гърло. — Та той е напълно луд! Той подпали Ралф. Мислех, че сме решили повече да не се срещаш с него.
— Ти го реши, Роуз. Не аз. — В интонацията й се прокрадна остра нотка, каквато не бях чувала скоро.
— Какво става с теб? Да не би да сте… нали се сещаш…
— Не! — отрече тя настойчиво. — Вече ти обясних, Роуз. Господи! — изгледа ме с отвращение. — Не всички мислят… и действат… като теб.
Потръпнах, обидена от думите й. В този миг видяхме Мия да минава покрай нас. Не бе дочула разговора ни, но все пак бе уловила тона. Неискрена усмивка цъфна на лицето й.
— Какво става? Проблеми в рая?
— Върви да си изпиеш успокоителното и си затваряй устата! — срязах я аз, без да дочакам отговора й. Устата й остана отворена за няколко секунди, после стисна устни.
Лиса и аз продължихме да вървим мълчаливо, сетне тя изведнъж избухна в смях. И от скарването ни не остана и следа.
— Роуз… — Сега тонът й бе по-мек.
— Лиса, той е опасен. Никак не го харесвам. Моля те, бъди внимателна.
Тя докосна ръката ми.
— Внимателна съм. Аз съм предпазливата от нас двете, докато ти си безразсъдната, нали така?
Надявах се все още да е така.
Но по-късно, след часовете, отново ме налегнаха черни съмнения. Бях се прибрала в стаята си и си пишех домашните, когато внезапно почувствах полъх на нещо, което можеше да се определи като лукав опит за измъкване. При това сигналът идваше от Лиса. Веднага забравих за домашните и онемяла вперих очи в пространството, като се опитвах да вникна по-дълбоко в това, което ставаше с нея. Нямаше по-удобен момент от този да проникна в съзнанието й, но не знаех как да го контролирам.
Смръщих вежди и се опитах да мисля единствено за това, което при нормални обстоятелства ми позволяваше да осъществявам връзката ни. Обикновено настъпваше само когато тя преживяваше нещо необичайно, когато я разтърсваше някаква емоция, толкова дълбока, толкова мощна, че тя се стремеше едва ли не с взлом да нахлуе в моето съзнание. Трябваше да полагам доста усилия да й се противопоставя и винаги досега бях успявала да издигна в себе си мислена стена.
Но сега се фокусирах върху тази стена, опитвайки се да я отместя. Първо успокоих дишането си и прочистих съзнанието си. Моите мисли вече нямаха значение, само нейните бяха важни. Трябваше да отворя ума си и да се слеем.
Никога досега не бях вършила нещо подобно. Защото никога досега не бях имала търпение за каквото и да било, камо ли за медитиране. Ала сега нуждата ми да проникна в съзнанието й бе тъй силна, че съсредоточих цялото си същество да се прочистя от всичко ненужно, за да постигна пълно отпускане. Трябваше да зная какво става с нея и след няколко минути усилията ми бяха възнаградени.