Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Влязох в съзнанието й.
Глава 9
Проникнах в съзнанието й и за пореден път виждах и директно преживявах това, което ставаше около нея. Тя се промъкваше тайно в тавана на параклиса, потвърждавайки най-лошите ми опасения. Както и предишния път не се натъкна на никаква пречка. Мили Боже, помислих си аз, как може този свещеник да е толкова нехаен относно посетителите на поверената му света обител?
Изгряващото слънце освети прозореца с цветно стъкло и срещу него се очерта силуетът на Кристиан — той се бе настанил на пейката до прозореца.
— Закъсняваш — каза и той. — Отдавна те чакам.
Лиса издърпа един от плетените столове и го забърса от праха, преди да седне на него.
— Мислех, че ще се забавиш при директор Кирова.
Той поклати глава.
— Не се оказа толкова дълго. Просто ме отстраниха за една седмица, това бе всичко. Пък и не е толкова трудно да се измъкна. — Махна с ръка наоколо. — Както сама виждаш.
— Изненадана съм, че не ти наложиха наказание за по-дълъг срок.
Един блуждаещ слънчев лъч озари кристалносините му очи.
— Да не би да си разочарована?
Тя го изгледа сепнато.
— Но ти го подпали!
— Не, не го подпалих. Видя ли да е изгорен някъде?
— Целият бе обгърнат от пламъци.
— Само че ги държах под контрол. Внимавах да не се докосват до него.
Тя въздъхна.
— Не биваше да го правиш.
Както се беше изтегнал, той се изпъна, преди да се надигне, за да се наведе към нея.
— Направих го заради теб.
— Нападна го заради мен?
— Разбира се. Той тормозеше теб и Роуз. Тя и сама с лекота би се справила с него, поне така си мисля, но си казах, че няма да е зле да получи малко подкрепа. Освен това по този начин ще запушим устата на всеки, който продължава да рие в онази история с лисицата.
— Не биваше да правиш това — повтори тя убедено, но отвърна поглед от него. Явно не знаеше как да реагира на неговата щедрост. — И не ми разправяй, че си го направил заради мен. На теб ти харесва да го правиш. Част от теб го желае… просто така.
Самодоволната усмивка на Кристиан се стопи и по лицето му се изписа изненада, изражение, нетипично за него. Лиса може и да не беше медиум, но притежаваше смайващата способност да отгатва мислите на другите.
Забелязала смущението му, тя продължи:
— Да нападаш някого с магически средства е забранено — и точно заради това обичаш да го правиш. Непозволените неща ти доставят удоволствие.
— Тези правила са тъпи. Ако бяхме използвали магията като оръжие за самоотбрана, вместо само за добри и сладникави дела, стригоите нямаше да успеят да изтребят толкова много от нас.
— Грешиш — рече твърдо тя. — Магията е дар. Но ни е даден само за да служи на това, което носи единствено мир.
— Само защото те ни втълпяват това. Повтаряш като папагал уроците за разграничителната линия, на която ни учат през целия ни живот. — Кристиан се изправи и закрачи нервно из тесния таван. — Сама много добре знаеш, че невинаги е било така. Използвали сме магията, за да се сражаваме, при това рамо до рамо с нашите пазители… и така продължило столетия наред. Но по някое време предните ни се уплашили и престанали да си служат с нея. Решили, че е по-безопасно да я крият. Забравили са магическите умения за атака.
— А ти откъде ги знаеш тогава?
Устните му се изкривиха в иронична усмивка.
— Е, не всички са ги забравили.
— Като хората от твоята фамилия? Като твоите родители?
Усмивката му мигом се стопи.
— Не знаеш нищо за родителите ми.
Лицето му помръкна, погледът му стана суров. Може и да вдъхваше страх у повечето хора, но докато Лиса се взираше изпитателно в лицето му, без да скрива възхищението си, той изведнъж придоби странно уязвим вид.
— Прав си — призна след кратък размисъл тя с омекнал глас. — Не зная нищо за тях. Съжалявам.
За втори път през срещата им Кристиан изглеждаше изумен. Навярно никои не му се бе извинявал толкова често. Всъщност, по дяволите, никой не говореше често с него. Навярно никой не го изслушваше докрай. Но и сега, както обикновено, той побърза да нахлузи присмехулната си маска.
— Забрави. — Спря рязко да кръстосва из тесния таван и коленичи пред нея, така че тя да може да го гледа право в очите. От неочакваната им близост дъхът й секна. А на неговите устни разцъфтя опасна усмивка. — И всъщност не разбирам защо точно ти от всички останали реагираш толкова гневно, задето съм използват строго забранената магия.