Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А княз Слав обиколи с безразличен поглед очертанията на сломените люде не защото беше коравосърдечен човек, но защото не може воинът час по час да сваля бронята от сърцето си, та да се оставя да го наранят неправдите и злините на този жесток свят. И повече задържа поглед върху лицето на конника, който седеше замръзнал на седлото с безучастно и спокойно лице на млад човек, свикнал да търпи лишения и да се подчинява.
Тогава една от пленничките вдигна лице, а това беше тракийката Земела. И княз Слав видя очите й.
Питал съм много хора да ми разкажат за красотата на Земела — докато имаше живи да я помнят — и никой нищо не ми е казвал, или само изричаха: „Хубава беше.“ Ала ако настоявах повече, всички казваха: „Помним очите й.“
А имаше Земела две лица според това дали спускаше напред косата си, или я вдигаше. И косата й тъмнееше като вълни на море от черна смола. Когато паднеше напред и заградеше лицето й от две страни, тогава се виждаше тъмната Земела. И лицето на Земела ставаше тясно, та очите се дръпваха встрани и наедряваха, а устата й като че ли ставаше по-широка и пресичаше със светла черта лицето й от единия смолист водопад на косата й до другия водопад. И цялото й лице падаше в сянка, и очите й потъмняваха, а тъй като краищата на веждите, та и краищата на устните се губеха в косата, човек усещаше нещо недовършено и усещаше мъчително желание да отметне косата на жената и да я разкрие докрай.
А когато Земела вдигнеше нагоре косата си, събрана на тила й, тогава се виждаха тънките очертания на цялото й лице. Тогава мракът на косата й със сенките върху лицето й се вдигаше и се виждаше светлата Земела. Но пак човек виждаше най-напред очите й, защото те светеха със синьо-зелено сияние. Тъй свети ясно небе и синьо езеро, които са намерили истината и не търсят нищо повече. И очите й сияеха, раздалечени върху широкото лице, но пак изглеждаха близки, защото бяха огромни.
Този ден, когато княз Слав видя за пръв път лицето на Земела, тя бе вдигнала нагоре косите си. И сенките на изпъкналите скули изглеждаха прекалено дълбоки, и устните върху отслабналото й лице по-едри, а шията прекалено тънка. И върху мургавата й кожа слизаха бразди от пот и прах, а може би и от удари, ала те не докосваха и дори увеличаваха красотата й, както петната от лишеи и следите на дъжда и вятъра само увеличават до болка красотата на мраморна статуя, захвърлена в изоставена градина.
И гледаше Земела княз Слав, както би гледала кон или дърво. И славянинът разбра, че тази жена е видяла всичко. И не вярва в нищо, и не иска нищо.
Княз Слав неволно пристъпи напред, но се овладя. И като се откъсна с мъка от зеления поглед на Земела, тръгна към шатрата на Скира, която се издигаше на няколко крачки. И над тази шатра висеше хоругва, а какво имаше изписано на хоругвата — светец или друг образ, не се виждаше, защото в степта беше тихо и тежката тъкан се свличаше по червения прът.
Когато княз Слав мина край двамината стражи и вдигна завесата, видя, че Скира бавно разтрива с палците на двете си ръце долната си челюст. И пред него на масичката имаше зелено гърненце с благоуханна мас.
Княз Слав каза:
— Навън има пленници ромеи.
А Скира спокойно отговори и гласът му излезе прегракнал и променен, защото разтриваше врата си под челюстта — от гръкляна до ушите, с двата палеца едновременно. И каза:
— Видях ги. Седят там от изгрева. Докарали са ги нарочно да ги видя.
И князът попита:
— Защо?
А Скира започна да трие челото си от средата към слепите очи. И отговори със своя си глас:
— Нашите алчни гърци са минали през протока, наречен Скитски Босфор, на другия бряг, който болгарите смятат за своя земя. И гърците заградили там имения. Болгарите дълго търпяха и дори писаха на императора. Сега са нападнали и разрушили гръцките имения, а хората пленили. И ги водят да ги видя като укор, че ние, ромеите, не спазваме договора си.
Князът рече:
— Ти трябва да им помогнеш.
И Скира запита:
— Защо?
Князът отговори:
— Те са ромеи като тебе.
А Скира взе, та внимателно положи и затвори капачето на зеленото гърненце с благоуханната мас. И каза:
— Ако трябваше да откупувам всички роби ромеи, които се продават по робските тържища, то в императорската хазна трябва да има купища злато колкото египетските пирамиди.
А княз Слав се обърна, та излезе и отиде направо при болгарина конник. И дори не обърна глава да погледне Земела, но си мислеше, че тя го гледа. И князът на гръцки каза на конника: