Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Никога в живота си не бях помисляла да обуя розови обувки.
Огледах се в огромното огледало и се опитах да не се намръщя.
— Я вижте какво нещо — каза баба, когато стигнахме до погребалното бюро на Стива. — Такъв наплив. Трябваше да дойдем по-рано. Всички хубави места отпред до ковчега ще са заети.
Намирахме се във фоайето и едва успявахме да си пробием път сред опечалените, които влизаха и излизаха от залите. Беше точно седем часът и ако бяхме пристигнали по-рано, вероятно щеше да ни се наложи да се редим отпред на опашка като фенове на рок концерт.
— Не мога да дишам — оплака се Валери. — Ще ме размажат като буболечка. Децата ми ще останат сираци.
— Настъпвай хората и ги ритай по кокалчетата — посъветва я баба. — Тогава ще се отдръпнат от теб.
Бени и Зиги стояха до вратата на първа зала. Ако Еди минеше през вратата, нямаше да го пропуснат. Том Бел, ченгето, което отговаряше за случая на Лорета Ричи, също бе тук. Както и повече от половината население на Бърг.
Усетих как нечия ръка гали задника ми. Завъртях се и видях Роналд Дечуч, който ми се хилеше похотливо.
— Здрасти, гадже — каза той. — Прозрачната пола е страхотна. Обзалагам се, че не носиш нищо отдолу.
— Слушай, смотан безпишковец — смъмрих го строго. — Ако ме пипнеш по задника още веднъж, ще накарам някой да те застреля.
— О, жестока си, когато си раздразнена — изпъшка похотливо Роналд. — Това ми харесва.
Междувременно Валери бе изчезнала, пометена от тълпата, която се носеше напред, а баба се промъкваше към ковчега пред мен. Затвореният ковчег е опасно нещо, тъй като в миналото няколко капака се бяха отворили мистериозно в присъствието на баба. По-разумно бе да стоя близо до нея и да внимавам да не извади пилата си за нокти и да поработи върху ключалката.
Константин Стива, прочутият погребален агент на Бърг, забеляза баба и се втурна бързо напред, за да застане на пост до ковчега. Успя да я изпревари.
— Една — каза той, като кимна и изкриви уста в съчувствената си погребална усмивка. — Толкова се радвам да те видя отново.
Веднъж седмично баба създаваше истински хаос в погребалното бюро, но Стива не възнамеряваше да пропъди бъдещата си клиентка, която не бе от най-скромните и вече си бе избрала луксозна махагонова, украсена с резба кутия за вечния сън.
— Реших, че трябва да поднеса съболезнованията си — каза баба. — Лорета беше в моята пенсионерска група.
Стива стоеше неотклонно между баба и покойната.
— Разбира се — отвърна той. — Много любезно от твоя страна.
— Виждам, че ковчегът е затворен — не се смути баба.
— Семейството предпочете така — отвърна Стива с глас, мек като крем, и доброжелателно изражение.
— Предполагам, че така е най-добре, след като Лорета е била застреляна, а после и накълцана по време на аутопсията.
Стива примигна нервно.
— Жалко, че й направиха аутопсия — продължи баба. — Лорета беше застреляна в гърдите и можеше да си лежи в отворен ковчег. Но предполагам, че при аутопсията вадят мозъка, а след това е трудно да се направи добра прическа.
Трима души, които стояха до нас, си поеха дъх дълбоко и тръгнаха бързо към вратата.
— И как изглеждаше Лорета? — попита баба. — Щеше ли да успееш да я издокараш, ако не беше онова нещо с мозъка?
Стива хвана баба подръка.
— Защо не отидем във фоайето, където не е толкова претъпкано и можем да хапнем малко сладки?
— Чудесна идея — кимна баба. — Бих могла да хапна няколко курабийки. Тук бездруго няма нищо интересно за гледане.
Последвах ги навън и спрях да поговоря с Бени и Зиги.
— Той няма да се появи тук — казах. — Не е чак толкова смахнат.
Бени и Зиги свиха рамене едновременно.
— За всеки случай — отвърна Зиги.
— Каква беше онази история с Откаченяка?
— Той поиска да види клуба — отговори Зиги. — Излезе от сградата ти, за да подиша малко чист въздух. Заприказвахме се и едното доведе до другото.
— Да, нямахме намерение да отвличаме малкия кретен — добави Бени. — И не искаме дъртата Морели да ни урочаса. Не вярваме в тези бабини деветини, но защо да рискуваме?
— Чухме, че урочасала Кармайн Скалари и след това той вече не можел да… изпълнява съпружеските си задължения — каза Зиги.
— Хората твърдят, че дори си купил новото лекарство, но и то не му помогнало — допълни Бени.
Зиги и Бени потръпнаха едновременно. Не искаха да ги сполети съдбата на Кармайн Скалари.