Белия дявол — Синове

Битоля? В тази дупка ли се беше родил Великия дон де мар? И в нея ли беше отраснал? Седнал пред хана под сянката на тънка смокиня, Марс отпиваше горчиво кафе, изплакваше устата си със студена вода и гледаше зелените склонове на Пелистера, под която се виеше онзи път през Охрид за Солун, извел преди половин век Белия дявол на брега на Егейско море, а оттам и към великата му съдба. Когато Ром отдъхнеше от дългия преход до Битоля, Марс щеше да продължи по следите на баща си. Никой и нищо не можеше да го задържи в този град на абаджии и млекари, на турски хареми и на евреи лихвари, с мирис на халва и тор, задрямал под сенките на хилядите си тополи, строени като гвардейци по прашните, криволичещи улички, пълзящи надолу към реката, зад която зеленееха дървените постройки на еничарския джамаат. „Една река, която мога да прескоча без засилване, дели смълчания, ужасен град от дивия, весел и непредизвикан гняв на дьонметата, които лежат голи по брега и чакат разрешението на агата да бастисат бездушната рая, чиято единствена вина беше съществуването й!“ От възвишението, на което беше построен Пелистер хан, Марс виждаше и тревогата на Битоля, и кръвожадното нетърпение, с което „пазителите й“ се готвеха да я унищожат. „Каква ирония, по дяволите — мислеше той. — Един ден внукът на Белия дявол ще всява същия ужас на жени, деца и старци… Ще бъде чакал вместо лъв, лайно вместо легенда и един ден ще умре от проказа вместо от нож, в смърдящо легло вместо на полето на славата!“