Белия дявол — Синове
- Автор: Калчев Христо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белия дявол — Синове». Краткое содержание книги:
— Разбира се, Алика. Когато човек е аристократ, той е аристократ навсякъде.
„Алика?“ — това име погали слуха му и очите му направиха всичко възможно, за да й покажат, че я харесва. Нещо повече, че е луд за нея, че е готов да бъде неин роб, че титлата е най-малкото, което би й дал, стига да благоволи да я поиска.
Алика Бердяно не се колеба дълго. Константин ги посети в Търговище и когато поиска ръката й, тя прекъсна зачервения от направената му чест тъст и без следа от свян отговори:
— Да, княз, ще стана ваша жена. Щом искате, ще бъда княгиня Авалова!
За първородния си син София вдигна най-пищната сватба, която Молдова беше виждала. Когато навремето владетелят Сигизмунд се беше женил за унгарката, край Яш бяха заклани сто вола и петстотин овце, из града бяха извадени хиляда бъчви с вино. Албанката заповяда воловете да са триста, овцете хиляда, бъчвите пет хиляди и никой, под никакъв претекст да не бъде пъден от софрата. За сватбата на княз Авалов бяха поканени руските князе Туйски, Володарски и Орлов, литовските велможи Радзивил, полските князе Тишкевич и Поремба, австрийските принцове Кобург и Хорвиц и всички мъже със значение, живущи между четирите колоса: Източната империя, Полско-литовското кралство, Рус и Отомания. Враговете на Белия дявол бяха избити, делото заведено против него отдавна събираше праха на княжеската канцелария, а самият Сигизмунд, подгонен от тежка хипохондрия, лекуваше няколко от безбройните си болести в Карлсбад и ничия воля не можеше да попречи на албанката да уреди кралска сватба на сина си.
Излекуван от сплин, забравил и мрачните години в Лондон и Спайдер, Константин вдяна брачната халка на Алика, наметна я с пелерина, украсена с хералдическия знак на Авалови, но когато я положи по гръб на ложето и проникна в нея, ужасен откри, че не е първият.
— Но ти не си девствена? — със сърце в гърлото попита той.
— Не — отговори Алика, без да губи нито самообладание, нито прословутата си сериозност.
— И не ми каза?
— Не си ме питал.
— Но това се подразбира, Али! Аз бях сигурен… Господи! Кой е той?
Алика се протегна лениво.
— Богдан, коняра на баща ми… Не ставай дете, Константине! Девствеността не означава нищо! Обичам те, какво искаш повече?
„Да, наистина, какво друго мога да искам?“ — помисли тогава той, приласкан от ненаситната чувственост на жена си, но когато отидоха да карат медения си месец в Скендера, не издържа и влезе в спалнята на майка си. Завари я да се моли пред иконата на Христа Спасителя, но на другата стена висеше масивен, маслен портрет на баща му, значително по-обемен от иконата и като че ли по-култовия идол от нея.
— Какво има, сине? Защо не си при жена си?
— Разхождах се…
— Забраних ти да влизаш в тази стая!
— Сега знам защо! — Константин не късаше взор от тежкия поглед на баща си.
— Грижи ли имаш?
— Не… По-скоро искам да те питам…
— Казвай и си върви! — София се изправи. — И никога не влизай тук!
Много усилия му струваше да зададе въпроса си.
— Майко, беше ли… девствена… когато се отдаде на баща ми?
София го стрелна с поглед.
— Кой е той? Името?
— Не те разбирам?
— Кои е любовникът на жена ти? Знаеш ли му името?
— Богдан… — с пърхащо сърце отговори той конярят на Бердяно.
Княгинята му обърна гръб и застана на прозореца.
— Добре, върви си! — но когато го чу да отваря вратата, гласът й издрънча в стъклата. — Константине!… Нито преди да срещна баща ти, нито след смъртта му до майка ти се е докосвал друг мъж!
Десетина дни по-късно Константин и София чакаха Алика да слезе за обяд. Младата княгиня се бавеше, но когато все пак се появи, Константин разбра по лицето й, че нещо се е случило.
— Какво има, Али? — попита той.
— Нищо — троснато отговори тя, седна и се приготви да мънка молитвата, която по традиция четеше Константин.
— И все пак нещо се е случило? — попита той, когато започнаха да се хранят. Алика вдигна глава.
— Да, случи се! Някой е убил коняра на баща ми! Отрязал му е члена и тестисите… Умрял е от загуба на кръв!
Константин неволно погледна майка си, но по нейното лице беше трудно да се съди какво чувства и той отдавна беше престанал да гадае.
— Чу ли, майко, убит е Богдан, коняра на Бердяно?
— Кой го е убил? — разсеяно попита тя.
— Вашите слуги! — гневно викна Алика. — Влаха е бил в Търговище!
— Влаха? — София погледна снаха си. — Че той какво общо може да има с конярите на баща ти?
— И аз това се питам? — Алика нямаше намерение да се предава, но срещу високомерието на майка му имаше слаби шансове и Константин знаеше, че разговорът е приключен. Така и стана.