Белия дявол — Синове

— Той е бил капитан на Белия дявол?

— Но аз негова… любима — играейки си с ухото му, продължаваше Бриджит. — Той правеше деца на други жени, но обичаше мен!

— Лъжеш!

— Чуваш самата истина, Марс!

„Под мен се разкрачва любимата на великия дон?“ — вместо гордост, Марс почувства омерзяване на великата памет, но не се противи, когато Бриджит го яхна и пое любовната инициатива… От този ден Марс започна да изучава жената, Белия дявол и „Кабалионът“ на Хермес учителя. Жената беше Бриджит, Белия дявол — нейните представи за пирата, алхимизмът на „Кабалионът“ — женската представа за света на мъжете.

За няколко месеца Марс порасна с години. „Всичко е Ум — казваше Хермес. — Вселената е умствена и единна, а единството е умственото всичко на Цялото.“ Десетки нощи заспиваше и осъмваше с тази мисъл, без да е успял да я разгадае. Щяха да минат месеци, докато женственият алхимизъм на французойката стане понятен и за него. „Духът е вечен, тялото тленно, момче — щеше да каже Ньобур. — Духът сменя тялото си, както ти сменяш остарелите си дрехи… с една разлика. Според закона за вибрациите прераждането може да приеме образа на дявола в едната крайност или да се превърне в ангелска смиреност в другата. От настоящия ти тленен живот зависи какви дрехи ще облечеш в бъдещия, защото над, под и зад вселената на време, пространство и промени лежи и се намира вечно основната реалност или Основната истина за Цялото, която е единствено за Всичко и Всички!“

— Да! — щеше да извика Марс. — Сега знам как да живея, за да срещна Белия дявол!

Сокон Мехия отсъствуваше дълго, но все пак се връщаше и заемаше полагаемото му се място в леглото на Бриджит. Загубила всичките си шансове да живее в любов, тя беше издигнала любенето в култ и се беше превърнала в ненаситната му жрица. Лазът остаряваше и започваше да се плаши от слабините на жена си, така, че когато Бриджит поиска да си разделят спалните, Сокон разигра драматична сцена на обида, но с облекчение премести тоалетния си леген в съседната стая. Беше краят на май. Бриджит и Марс лежаха голи на десния бряг на Серет. В храстите, които отделяха „тяхната поляна“ от поглед към реката, пръхтяха двата коня, неговият и нейният, а долу по талвега се разминаваха лодки, чуваха гласовете на гребците, ругатни, песни. Новата страст на Бриджит, ездата, беше станала широко известна и Сокон с великодушна усмивка виждаше жена си да възсяда кобилата на бедро и да се отдалечава в галоп по пътя за Татарбунари. Това, което не знаеше, е, че след като се отдалечи достатъчно от имението, Бриджит обръщаше поводите първо на изток към морето, а после възсядаше животното по мъжки и в кариер се понасяше на юг до онова място на реката, където, притихнал в храстите, я чакаше Марс. Когато страстта стихваше, той затваряше книгата на жената и отваряше другите две, живота на пирата и словото на Хермес Триединния.

— Добре, Бриджит — питаше Марс. — Щом княз Вангел Авалов е познал чрез опита си мъдростта на света, значи е открил принципа на полярността. Щом всяко нещо има своята противоположност, щом във всяко действие се съдържа неговото полярно отрицание, тогава какъв е смисълът на демоничната му дейност? Какво казваше той за това?