Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Разпознаването на скъпия й приятел окуражи Арраян достатъчно, че да се пребори за момент с въртящите се черни петна на замайването и да стигне до вратата.
Отвори я рязко, едновременно облягайки се на нея и налагайки си изражение, което се опитваше да скрие изтощението й.
— Добра среща — поздрави тя огромния полуорк.
Щом я видя, по лицето на Олгерхан пробягна загриженост и му отне известно време преди да отвърне:
— Наистина.
— Твърде рано е за посещение — опита се да се оправдае Арраян, въпреки че от позицията на слънцето, по-ярко петно върху типично сивото небе на Палишчук, виждаше, че утрото вече преваля.
— Рано? — Олгерхан се огледа. — Ще ходим при Уингхам, нали? Както се бяхме разбрали?
Арраян трябваше да се спре за момент, за да преглътне вълна на гадене и замаяност, която почти я събори от вратата.
— Да, разбира се — отвърна тя, — но не сега. Трябва ми още сън. Твърде рано е.
— По-късно е, отколкото се бяхме разбрали.
— Не спах добре снощи — отвърна тя. Самото усилие да стои права започваше да я изтощава. Зъбите на Арраян затракаха. — Сигурна съм, че разбираш.
Едрият полуорк кимна, огледа се отново и отстъпи назад.
Арраян махна ръката си от вратата и теглото й я затръшна. Тя се обърна с ясното съзнание, че трябва да се върне в леглото и направи неуверена крачка, после още една. Знаеше, че пълзенето нямаше да я отведе там навреме, затова се опита да прекоси стаята бързо.
Успя да направи още една стъпка, преди подът да се надигне и да я погълне. Полежа за един дълъг момент, опитвайки се да си поеме въздух, със силата на волята си да накара стаята да спре да се върти. Знаеше, че ще й се наложи да пълзи и се опитваше да накара ръцете и коленете си да направят точно това.
— Арраян! — долетя вик зад гърба й, но звучеше сякаш гласът идва от стотици мили разстояние.
— О, богове, Арраян — каза гласът в ухото й миг по-късно, разпадащ се с всяка дума.
Арраян едва дочу гласа и почти не почувства как могъщият Олгерхан я грабва в прегръдките си и я отнася до леглото й.
Той продължи да й шепне, докато я завиваше с одеялото, но тя вече беше далече, много далече.
— Кнеликт няма да е доволен, ако се провалим — каза Кантан Дулитъл на Атрогейт, щом джуджето се завърна на малката им маса в ъгъла на „Калните ботуши и кървавите остриета“.
— Колко пъти смяташ да ми го повториш, тъпако? — попита чернобрадото джудже.
— Колкото е нужно, за да схванеш напълно, че… — Кантан си пое въздух и задържа думите си, когато Атрогейт се изправи над ръба на масата, поставяйки двете си загрубели ръце върху полираното дърво. Джуджето продължи да се приближава, навеждайки се толкова близо до прилежния мъж, че дългите плитки на брадата му и покритите със скъпоценни камъни връзки се озоваха в пазвата на Кантан. Той можеше да почувства топлината и да помирише зловонния дъх на джуджето върху лицето си.
— Кнеликт е… — започна Кантан.
— Гадно копеленце — завърши вместо него Атрогейт. — Да, знам го твърде добре, кльощав кретен такъв.
Имаше времена, когато съм чувствал убождането от хрущящите му пръсти, не се съмнявай.
— Тогава не бива да забравяме.
— Да забравим? — изрева Атрогейт насреща му.
Кантан пребледня, когато всички разговори около масата им секнаха. Джуджето също се усети колко силно е било негодуването му и погледна през рамо, за да види как няколко чифта любопитни очи се спират върху него.
— Какво зяпате, бе, да не искате да си го отнесете? — излая насреща им.
Яростта на Атрогейт бе добре известна из Ваасанската порта. Той бе доминирал в лова на уши дълги месеци и бе участвал в над дузина кръчмарски сбивания, всички от които бяха оставили противниците му много по-очукани от него. Джуджето присви очи, подчертавайки още повече рунтавите си вежди, и постепенно се смъкна на стола. Когато зяпачите най-сетне съсредоточиха вниманието си някъде другаде, се завъртя обратно към партньора си.
— Не забравям нищо — увери той Кантан.
— Прости раздразнителността ми — каза Кантан. — Но моля те, мой нисък и упорит приятелю, никога повече не забравяй, че си тук като мой подчинен.
Джуджето го изгледа гневно.
— А аз съм подчинен на Кнеликт — продължи Кантан, а споменаването на могъщия, безмилостен архимаг изглежда поуспокои Атрогейт.