Обещанието на краля вещер

— Концентрирай се! — настоя водачът на колянотрошачите. — Знаеш какво търсим!

— Но… но… но… — успя да промълви полуръстът през треперещите си устни.

Джарлаксъл повдигна наметалото си и бавно се завъртя, а бедният дребосък се опита да закрие очи дори повече.

— На колана му! — успя да изписка, докато залитна с пъшкане. Двамата му придружители успяха да го хванат преди да се строполи и го подпряха, изправиха и побутнаха напред. — Има предмет за съхранение на колана си — каза на Хобарт полуръстът, когато най-накрая се посъвзе. — И друг на шапката си.

Хобарт изгледа внимателно Джарлаксъл.

С уверена усмивка мрачният елф разкопча колана си — със заповедна дума, а не с досадна тока — плъзна голямата кесия и я вдигна пред себе си.

— За това става дума, нали? — обърна се към полуръста с жезъла, който кимна утвърдително. — Значи съм разкрит — отвърна Джарлаксъл драматично и въздъхна.

Хобарт се намръщи.

— Обикновена кесия за съхранение — обясни мрачният елф и я подхвърли на Хобарт. — Но внимавайте с нея, защото вътре е безценното ми кормирско бренди.

Знам, знам, трябваше да го споделя с вас, но вие сте толкова много, а и се страхувах от силния му ефект върху някой толкова дребен.

Хобарт измъкна бутилката от кесията и я вдигна, за да прочете етикета. С изражение на пълно одобрение я мушна обратно в кесията. После се разтършува из остатъка от магическия контейнер, като в един момент почти се покатери вътре.

— Да си поделим брендито малко по-късно, а? — предложи Джарлаксъл, когато Хобарт приключи с кесията.

— Или, ако ушите са скрити в шапката ти, ще го взема за себе си, ще изпия колкото да утоля жаждата си, а останалото ще използвам, за да подпаля погребалната ти клада.

Джарлаксъл се разсмя гръмко.

— Харесва ми, че говориш направо, добри ми сър Брейсгирдъл!

Поклони се, свали шапката си, помитайки земята, и я хвърли на Хобарт.

Полуръстът започна да я върти в ръцете си, но Джарлаксъл го спря с рязко предупреждение.

— Най-напред ми върни кесията — каза той и четиримата полуръстове го изгледаха твърдо. — Не искаш да си играеш с два предмета, изкривяващи измеренията.

— Разлом. Астрален. Лошо — обясни Ентрери.

Хобарт изгледа първо него, после развеселения мрачен елф и хвърли кесията обратно на Джарлаксъл.

Водачът на колянотрошачите започна да разглежда голямата широкопола шапка и след миг установи, че може да отвори долната страна на козирката й.

— Фалшиво отделение? — попита той.

— В известен смисъл — призна Джарлаксъл и изражението на Хобарт стана любопитно, когато парчето плат се отдели нацяло в ръката му, а долната част на козирката изглеждаше непокътната и без тайник. Полуръстът вдигна парчето черен плат, кръгъл къс с диаметър около половин стъпка.

Хобарт го погледна, завъртя го, сви рамене и поклати глава. После метна привидно безвредното парче през рамо.