Обещанието на краля вещер

Преди много години Артемис Ентрери бе овладял изкуството да спи леко. Не можеха да го изненадат, дори когато изглеждаше привидно дълбоко заспал.

Затова раздвижването на партньора му моментално го събуди, още преди да е съмнало. Навсякъде около тях колянотрошачите хъркаха и мърмореха в съня си, а малцината оставени като часови не показваха кой знае какви признаци, че внимават.

Джарлаксъл погледна Ентрери и му намигна, а убиецът кимна, изпълнен с любопитство. Последва мрачния елф до спящия полуръст с торбата с уши, която бе поставена сред няколко други торби с подобни размери до полуръста, който служеше за товарно муле на колянотрошачите. С бързо движение на сръчните си пръсти Джарлаксъл развърза торбата с уши. Издърпа я бавно и се измъкна тихо от лагера, следван по петите от безшумния Ентрери. Да преминат незабелязано покрай пазачите не беше по-трудно от това да подминат купчина камъни, без да я събудят.

Дуото стигна до една поляна под светлината на избледняващата луна. Джарлаксъл измъкна едно копче от елегантната си жилетка, като не спираше да се усмихва на Ентрери. Стисна го между пръстите си и бързо размаха китка три пъти.

Ентрери не беше особено изненадан, щом копчето се удължи и разшири и дъното му стигна почти до земята, така че изглеждаше сякаш Джарлаксъл държи цилиндър, който би побрал планински гигант.

Щом Джарлаксъл му кимна, Ентрери обърна торбата с ушите и започна да ги изгребва в магическата чанта-копче. Мрачният елф го спря на няколко пъти, показвайки, че трябва да остави няколко уши, включително едното от ушите на гиганта.

Замах на китката на Джарлаксъл върна магическата чанта обратно в незабележимата й форма на копче. Той го постави обратно на жилетката си и го чукна силно, а магията му го закрепи отново за плата. Направи знак на Ентрери да се дръпне, след което извади, естествено, от въздуха, метла за прах и изтри следите им.

Ентрери понечи да се върне обратно в лагера на полуръстовете, но Джарлаксъл го сграбчи за рамото и го спря. Елфът му намигна хитро и извади тънка магическа пръчка от вътрешния джоб на наметалото си. Насочи я към захвърлената торба и малкото останали уши и изрече заповедната дума.

Чу се меко изпукване, придружено от облаче дим. Когато се разнесе, на мястото на дима имаше дребен вълк.

— Наслаждавай се на хапването — каза Джарлаксъл на хищника и тръгна обратно към лагера, а Ентрери го следваше по петите.

Убиецът се обръщаше от време на време, за да погледне как призованият вълк разкъсва ушите, после грабва торбата и я размята наоколо, разкъсвайки я на дребни парченца.

Джарлаксъл продължи да върви, но Ентрери се спря за малко по-дълго. Вълкът пролази наоколо, явно много раздразнен, че е лишен от допълнително хапване, поне според Ентрери, и започна да се разпада щом магията се изтощи, превръщайки се отново в облаче дим.