Обещанието на краля вещер

Елъри небрежно извади ключ от малката кесия на колана си и Джарлаксъл я изгледа с любопитство, а сетивата му привикнаха към заобикалящата го среда. Нима жената войн бе планирала срещата им от самото начало?

— Дълъг път само за няколко отговора — отбеляза той, но Елъри само го погледна и се усмихна.

Тя сграбчи близката факла и я взе със себе си в следващата стая, където се приближи до стената, за да запали още няколко.

Усмивката на Джарлаксъл се разшири, както нарасна и любопитството му, щом разпозна целта на стаята.

По периметъра имаше разположени чучела, а край далечната стена бяха подредени мишени за стрелба. Туктам имаше няколко стойки, в които се помещаваха дървени копия на различни оръжия.

Елъри се приближи до една такава стойка и измъкна дълъг дървен меч. Огледа го за момент, после го хвърли на Джарлаксъл, който го улови с една ръка и го размаха с лекота.

Елъри изтегли второ острие и вдигна дървен щит.

— Нима за мен няма щит? — попита мрачният елф.

С кикот Елъри му хвърли втори меч.

— Чувала съм, че расата ви предпочита стил на борба с две остриета.

Джарлаксъл улови второто острие с ръба на първия дървен меч и прекъсна падането му, балансира го, а после го запрати в контролирано превъртане.

— Някои, да — отвърна й той. — Някои са доста умели с дълги остриета с равна дължина.

Леко свиване на китката му изпрати второто острие въртящо се нагоре и мрачният елф веднага спря да му обръща внимание. Обърна поглед към Елъри и насочи върха на меча към земята, след което подви единия си крак зад другия си глезен и зае небрежна поза до сведеното острие.

— Аз лично предпочитам разнообразието — каза той, без да прикрива намека в тона си.

Елъри го изгледа внимателно, после погледът й се върна към стойката с оръжията.

— Има ли друго, което би предпочел?

— Да предпочета? За какво?

Очите на жената се присвиха. Тя закрепи щита на лявата си ръка, след което се протегна и изтегли дървена бойна брадва от стойката.

— Скъпа моя лейди Елъри — каза Джарлаксъл, — предизвиквате ли ме?

— Чувала съм толкова много разкази за уменията на расата ти — отвърна тя. — Ще разбера.

Джарлаксъл се разсмя високо.

— А, да, отговори.

— Отговори — отвърна като ехо Елъри.

— Предполагате твърде много — каза мрачният елф, отстъпи назад и вдигна двете остриета пред себе си, за да провери теглото и баланса им. Задвижи ги в бърза серия, въртейки едното острие над другото, после промушвайки бързо с второто. Прибра остриетата веднага, отпускайки ги до себе си. — Какъв интерес бих имал да се бия с вас?

Елъри завъртя брадвата с лекота.

— Не си ли любопитен?

— За какво? Вече съм виждал много човешки войни, мъже и жени — той отново завъртя единия от дървените мечове, после се спря и й отправи хитър поглед. — И не съм впечатлен.