Обещанието на краля вещер

— Тоя стол свободен ли е, старче? — попита пресипнал глас и Ентрери погледна настрани, за да види двойка мърляви джуджета, взиращи се в него.

— Е? — попита другият, сочейки към един от трите празни стола.

— Вземете цялата маса — покани ги Ентрери.

Довърши пиенето си на една глътка, после се плъзна от стола си и се отдалечи покрай задната стена. Избра заобиколен маршрут, за да не прекъсва разговора на Джарлаксъл.

— Добра среща, коман… лейди Елъри — каза Джарлаксъл и я поздрави с чашата си с вино.

— И сега очаквам да заявиш, че дори не си ме разпознал.

— Подценявате уникалния вид на очите си, лейди — отвърна мрачният елф. — Дори и при шлем, закриващ цялото лице, предполагам, че не бих могъл да пропусна подобна красота.

Елъри понечи да отговори, но за момент беше изненадана.

Джарлаксъл умело прикри усмивката си.

— Има въпроси, които бих ти задала — започна Елъри и в тона й се промъкна настойчивост, когато елфът се обърна настрани.

Той обаче се завъртя обратно надясно, а в ръката му имаше втора чаша вино, която очевидно бе намерил на бара. Подаде я на жената. Тя присви очи и се огледа подозрително. Как бе възможно там да има втора чаша?

„Да, знаех, че ще дойдеш при мен“, ясно разкри усмивката на Джарлаксъл, когато Елъри прие напитката.

— Въпроси? — подкани той очевидно смаяната жена няколко мига по-късно.

Елъри се опита да се държи спокойно и да владее емоциите си, но от крайчеца на устата й капна малко вино и тя се почувства абсолютна глупачка, докато го почистваше.

— Никога преди не бях срещала мрачен елф, макар да съм виждала двойка отдалече и да съм чувала разказите за мрачна полуелфка, която гради репутация в Дамара.

— Умеем да го правим, за добро или за лошо.

— Но съм чувала доста истории — изтърси Елъри.

— Ах, и сте заинтригувана от репутацията на моята тъмна раса?

Тя го изучаваше внимателно, очите й го обхождаха от главата до петите и обратно.

— Не изглеждаш толкова страховит.

— Може би това е най-голямото предимство.

— Войн ли си, или магьосник?

— Разбира се — отвърна мрачният елф, докато отпиваше още една глътка.

За момент лицето на жената се сбърчи.

— Твърди се, че мрачните елфи са майстори на бойните изкуства — каза тя, след като се освести. — Твърди се, че само най-добрите елфически войни могат да се изправят в единоборство срещу мрачен елф.

— Предполагам, че нито един от елфите, които са искали да докажат тази теория, не е жив, за да я потвърди или отрече.

Бързата усмивка, която му хвърли Елъри, подсказа на Джарлаксъл, че тя започва да схваща остроумието му — което винаги беше твърде суховато и безмилостно за повечето обитатели на повърхността.