Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
— Не! — извика Джарлаксъл, но бе закъснял, защото въртящият се платнен диск се удължи във въздуха и падна в краката на придружителите на Хобарт, където се разшири и се превърна в десетфутова дупка.
Тримата изпищяха и паднаха в нея.
Джарлаксъл сложи ръка на лицето си.
— Какво? — попита Хобарт. — Какво става, в името на шестстотин шестдесет и шестте кръга на Бездната?
Джарлаксъл свали колана си и прошепна нещо на края му, който се увеличи и прие формата на змийска глава. Целият колан започна да расте и да оживява.
— Добре ли са? — попита небрежно мрачният елф, обръщайки се към Хобарт, който беше застанал на колене на ръба на дупката и викаше на другарите си. Бяха се появили и други колянотрошачи, които или се взираха в дупката, или се щураха наоколо в търсене на въже или клон, които да използват като стълба.
Коланът-змия на Джарлаксъл се плъзна през ръба.
Хобарт изкрещя и извади оръжието си, красиво изработен къс меч с жестоко назъбено острие.
— Какво правиш? — извика той и изглеждаше готов да среже змията.
Джарлаксъл вдигна ръка, настоявайки за търпение.
Дори това кратко забавяне бе достатъчно за бързо движещата се и все още растяща змия да се намъкне изцяло в дупката с изключение на върха на опашката й, който се уви здраво около стърчащ наблизо корен.
— Въже за катерене — обясни мрачният елф. Хобарт наблюдаваше сцената. — Нека един от тях се хване за въжето и то ще му помогне да излезе от дупката.
Бяха нужни още няколко момента и повторна употреба на жезъла, която да потвърди думите му, но скоро трима разтърсени, но като цяло невредими полуръстове се измъкнаха от дупката. Джарлаксъл отиде и спокойно повдигна единия ръб на междупространствения джоб.
С леко движение на китката и изречена команда джобът бързо си възвърна формата на платнен диск, който пасваше идеално от вътрешната страна на шапката на мрачния елф. В същото време въжето-змия се плъзна нагоре по крака на Джарлаксъл и се уви около кръста му, послушно промушвайки се през гайките на скъпите му панталони. Когато най-сетне застана на мястото си, „главата“ захапа края на опашката и започна да го гълта, докато коланът не прилепна плътно.
— Ами… — започна да казва очевидно обърканият Хобарт, взирайки се в носителя на жезъла. — Мислиш ли… опита се да продължи. — Искам да кажа, има ли…?
— Трябваше да те убия в Калимпорт — каза Ентрери на Джарлаксъл.
— Заради един объркан полуръст, естествено — отвърна Джарлаксъл.
— Заради собствения си разсъдък.
— По-вярно е, отколкото осъзнаваш.
— Н-нещо друго, което трябва да огледаш по този? — най-накрая успя да изплюе Хобарт.
Полуръстът с жезъла поклати глава толкова силно, че зъбите му изтракаха.
— Помисли си за играчките ми — каза Джарлаксъл на Хобарт. — Наистина ли вярваш, че вашите уши са толкова ценни за мен, че бих рискувал да отчуждя толкова много забавни и впечатляващи нови приятели, за да се сдобия с тях?
— Има право — обади се полуръстът, застанал до Хобарт.
— Успех в търсенето ви, добри ми сър Брейсгирдъл — каза Джарлаксъл, вземайки обратно шапката си и поставяйки магическото парче плат на мястото му. Предложението ми за брендито остава.
— Предполагам, че сега едно питие би ви дошло добре — отбеляза Ентрери.
— Макар и не толкова, колкото на него — добави той и посочи ужасения и вцепенен полуръст с жезъла.
— С медицинска цел — добави Джарлаксъл, гледайки към треперещия дребосък.
— Има късмет, че не го ослепи — добави Ентрери.
— Нямаше да е първият път.
— Страхотно.
Глава 6
В твърде дълбоки води
Пред очите и се въртяха и танцуваха черни петна, а студената пот сякаш избиваше от всяка пора на тялото й.
Арраян се опитваше да стои изправена и да задържи концентрацията си, но тези петна! Постави единия си крак пред другия и едва се добра до вратата през общата стая на малкото си жилище. „Три крачки ще ме доведат при нея“, помисли си тя. Жалък опит да си наложи да се отърси от състоянието на дезориентация и гадене и просто да изтича.
Тропането продължи дори по-настоятелно.
Арраян се усмихна въпреки състоянието си. От темпото и неистовата настоятелност на хлопането си правеше извода, че е Олгерхан. Винаги беше Олгерхан, тревожещ се твърде много за нея.