Обещанието на краля вещер

— Добро утро вам! — поздрави ги Хобарт и в тона му нямаше нищо приветливо. — Предполагам, че спахте добре.

— Значи предполагаш твърде много — отвърна Ентрери.

— Приятелят ми не обича кой знае колко неудобствата — обясни Джарлаксъл. — Няма как да предположите от вида и репутацията му, но се опасявам, че си пада малко конте.

— Всяка обида е надлежно отбелязана — каза Ентрери под носа си.

Джарлаксъл му намигна.

— Едно допълнително завъртане на камата — обеща Ентрери.

— Да не прекъсвам нещо? — попита Хобарт.

— Нищо, което не би прекъснал, ако все пак благоволиш да разговаряш с нас — отвърна убиецът.

Полуръстът кимна и изгледа с любопитство първо Ентрери, после Джарлаксъл, след което се обърна към другарите си. И четиримата свиха рамене едновременно.

— През цялата нощ ли спахте? — попита Хобарт.

— И през по-голямата част от утринта, както изглежда — отвърна Джарлаксъл.

— Все още е рано!

— Добри ми господин полуръсте, вярвам, че слънцето е в зенита си — отбеляза мрачният елф.

— Както вече казах — отбеляза Хобарт — гоблини се ловят най-добре по здрач. Грозните малки създанийца стават уверени, когато слънцето започне да угасва. Не че някога са имали причина за това.

— Със сигурност не и с вашите невероятни умения насреща им.

Хобарт изгледа мрачния елф с явно подозрение и поясни:

— Липсва ни нещо. Нещо, което би ви заинтересувало.

Джарлаксъл хвърли един поглед към Ентрери, изражението му не беше съвсем невинно и с разширени очи, а по-скоро любопитно — точно изражението, което човек би очаквал от някой заинтригуван, но в пълно неведение относно кражбата. Ентрери трябваше да положи големи усилия, за да задържи собственото си незаинтересовано изражение, защото бе доста развеселен колко съвършено се справя с маменето Джарлаксъл.

— Торбата ни с уши — каза Хобарт.

Джарлаксъл дълбоко въздъхна.

— Това е проблемно.

— И ще разберете защо трябва да ви претърсим?

— И завивките ни, разбира се — каза мрачният елф, отстъпи назад и широко разтвори пелерината си.

— Щяхме да видим, ако беше у вас — отвърна Хобарт, — освен ако не е магически запечатана или замаскирана.

Той направи знак на един от полуръстовете зад гърба си, прилежен на вид дребосък с големи очи, които мигаха постоянно и рядка кафява коса, сресана на една страна. Дребосъкът, който приличаше повече на маг, отколкото на войн, извади дълъг син жезъл.

— За засичане на магия, предполагам — отбеляза Джарлаксъл.

Хобарт кимна.

— Раздалечете се, моля.

Ентрери погледна първо към Джарлаксъл, после към полуръста. С присвиване на рамене направи широка крачка настрани.

Полуръстът насочи жезъла, прошепна команда и за момент Ентрери бе обгърнат от сияние, после всичко приключи.