Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Кантан наистина беше човек на Кнеликт и ако Атрогейт му направеше нещо, съвсем скоро щеше да се изправи срещу много ядосан и могъщ магьосник. Кнеликт бе напуснал Скиталческата равнина и се бе завърнал в Цитаделата на убийците, но можеше да се придвижва толкова бързо, колкото и неочаквано.
— Няма да се провалим — измърмори джуджето, връщайки се на основната тема. — Наблюдавам ги твърде внимателно.
— Излизат във Вааса почти всеки ден. Следиш ли ги?
Джуджето изпухтя и поклати глава.
— Нямам намерение да се срещам с миризлив мрачен елф в пущинаците — обясни той. — Наблюдавам ги при завръщането им. Това е достатъчно.
— А ако не се върнат?
— Загинали са в тресавищата и толкова по-добре за нас — отвърна Атрогейт.
— Градят си доста солидна репутация — отбеляза Кантан. — Всеки ден се връщат с уши за награда. Според докладите се справят по-добре от доста по-големи групи и наистина отдавна надминаха количеството злато, плащано като награда във Ваасанската порта за толкова кратък период — изпълнение, доскоро оглавявано от теб, ако не се лъжа.
Атрогейт измърмори под нос.
— Много добре тогава, макар да се надявах, че ще ги проследиш по време на ежедневните им маршрути — отвърна Кантан.
— Мислиш, че имат връзки в пущинака?
— Такава възможност остава. Може би мрачните елфи са излезли от дупките си в Подземния мрак, за да си намерят местенце във Вааса — известни са с това, че са се възползвали от сходни възможности.
— Ако този тип Джарлаксъл има приятели мрачни елфи във Вааса, то аз няма да се бутам там. — Намръщи се яростно на изненаданото изражение на Кантан. — По-корав съм от всеки мрачен елф — изръмжа той, — но нямам намерение да се бия с цяла банда от проклетите фокусници!
— Наистина.
Атрогейт се спря за момент, позволявайки това „наистина“ да проникне в съзнанието му в опит да установи дали в думата има някакъв сарказъм, или е израз на съгласие.
— Освен туй — добави той след малко, — момчетата на Хобарт често ги виждат, както и други. Слуховете твърдят, че Джарлаксъл си е намерил гоблин скаут, който ги води на добри места за ловуване.
— Това надали се нрави на Хобарт — замисли се Кантан. — Колянотрошачите считат гоблините за вредители, които трябва единствено да се избиват.
— В последно време доста неща около тая двойка не се нравят на Хобарт, или поне тъй чувам — съгласи се Атрогейт. — Изглежда някои полуръстове мърморят за ушите, които Ентрери и Джарлаксъл носят. Изглежда таз банда ситнежи е изгубила част от придобитите уши.
— Двойка крадци? Интересно.
— Ще е доста по-интересно и лесно да разнищим нещата, ако твойто приятелче ни донесе малко информация за двамцата. Те са могъща двойка — не е възможно просто да са се пръкнали и да са почнали да избиват разни неща. Трябва да има следа.
— Кнеликт се е заел с търсенето на информация, не се съмнявай — отвърна Кантан. — Преравя равнините на съществуването в търсене на отговори за дилемата на Артемис Ентрери и този странен мрачен елф Джарлаксъл. Ще получим нашите отговори.
— Хубаво ще е да знаем колко гадна да направим смъртта им — измърмори джуджето.
Кантан само изцъка и не коментира. Подозираше, че Кнеликт наистина ще им прати съобщение просто да се отърват от опасната двойка.
Така да бъде.
Олгерхан изсумтя и сдържа дъха си, докато бедната Арраян се опитваше да яде от супата, която й бе донесъл. Ръката й трепереше толкова лошо, че разля повечето от топлата течност обратно в купата много преди лъжицата да стигне до устата й. Опитваше се отново и отново, но докато лъжицата стигнеше до устата й и тя си сръбнеше, останалата течност едва стигаше да намокри устните й.
Най-накрая Олгерхан пристъпи напред и хвана треперещата й ръка.
— Нека ти помогна — предложи той.
— Не, не — отвърна Арраян и се опита да измъкне ръката си, но нямаше достатъчно сила. Олгерхан лесно я задържа. — Доста е…
— Аз съм ти приятел — напомни й едрият полуорк.
Арраян понечи да поспори, както правеше почти винаги, когато някой се засуетеше над нея, но щом погледна към очите на Олгерхан, думите замряха в гърлото й. Олгерхан не беше хубаво създание по ничии стандарти. Оркското му наследство бе много по-ясно изразено от човешкото, с уста, от която стърчаха изкривени бивни и туфи косми по цялото му лице и глава. Стоеше прегърбен, защото дясното му рамо бе по-ниско от лявото и доста по-издадено. Макар мускулестите му крайници да излъчваха сила, в тях нямаше нищо гъвкаво или привлекателно.