Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Още два дни се влачиха през тресавището. Накрая лодката изстърга в нанос и през по-рехавите и не толкова високи тръстики Френтис зърна ивица твърда земя. След еднообразието на блатото и мрачното зловоние на джунглата зелените полета отпред бяха балсам за окото и спомен за Кралството.
— Ще ни трябват нови дрехи — каза жената и тръгна напред. — Аз съм дъщеря на богат алпирански търговец, изпратена на Дванайсетте сестри да се срещне с евентуален жених. Ти си избягал роб, който се препитава като наемник, и баща ми те е наел за мой телохранител.
След половиндневен преход наближиха градче, разпростряло се от двете страни на приток, вливащ се в голямата река. Крепостни стени нямаше, но даже отдалеч се виждаха многобройните алпирански войници по улиците.
— Твърде оживено е за нас, скъпи — каза жената. — По̀ на север трябва да има чифлици.
Продължиха встрани от пътищата, за да избегнат евентуалните конни патрули, цепеха напряко през нивите с памук, който, изглежда, беше основното препитание на този район. Скоро наистина видяха чифлик — двуетажен комплекс от слепени къщи и селскостопански постройки, пълни с работници. Скриха се в един напоителен канал, а когато се стъмни, жената го прати в къщата да открадне дрехи от прането.
— Избери ми най-хубавото, което намериш, миличък — заръча му. — Имам роля да играя. Ако някой те види, убий го. Ако е повече от един, убий всички в чифлика и подпали къщата.
Френтис се приближи от запад, защото от тази страна къщата имаше по-малко прозорци, притичваше от сянка в сянка покрай стената. Пазачи нямаше, дори куче не излая. Той мина към задната част на къщата, където би трябвало да се намират помещенията на прислугата. Къщата беше притихнала, чуваше се само тиха мелодия — някой пееше, вероятно в кухнята, реши Френтис, ако се съдеше по апетитния аромат, който лъхаше през отворения прозорец.
Спря, чул звуци на движение, завря се под една каруца и изчака. Две жени излязоха от задния вход. Говореха си и простираха дрехи на въже, опънато през двора. Френтис беше понаучил малко алпирански по време на войната, но жените говореха на непознат за него диалект, по-груб и гърлен от онзи, които се говореше в северната част на империята. Хващаше най-много по една дума на десет, но две думи се повтаряха често и жените ги изричаха с боязлива почтителност — „избиране“ и „император“.
Жените си свършиха работата и се прибраха. Френтис изчака още сто удара на сърцето, изпълзя изпод каруцата, свали няколко дрехи от въжето и ги овърза на топка. Нищо не разбираше от мода, но реши, че хубавата памучна рокля с копринени ръкави и дългото тъмносиньо наметало ще свършат работа… и замръзна, чул звук от стъпки.
Момчето стоеше на прага и си играеше с дървено вретено на въженце. Най-много на седем години, с рошава тъмна коса, зяпнало като омагьосано играчката си. „Ако някой те види, убий го…“
Френтис не трепваше, не дишаше дори. Не помнеше да е стоял толкова неподвижен дори когато свали първата си сърна под зоркия поглед на инструктор Хутрил, нито когато се криеше от биячите на Едноокия по време на Изпитанието на пущинака.
Вретеното се въртеше ли, въртеше на въженцето.
„Ако някой те види, убий го…“
Усети промяна във връзката, топлина, която пулсираше неприятно. „Тя знае“ — осъзна Френтис. Винаги знаеше, проклетницата.
Нямаше да е трудно. Достатъчно би било да му скърши врата и да го хвърли в кладенеца. Трагична злополука.
Вретеното се въртеше ли, въртеше… а пулсиращата през връзката топлина прерасна в нещо болезнено и нажежено. Мократа топка дрехи в ръцете му капеше по плочите на двора, равномерен тих звук, който рано или късно щеше да привлече вниманието на детето.
— Нерис! — чу се женски глас през прозореца на кухнята. Жената добави още нещо с характерния настоятелен тон на ядосана майка. Момчето се намръщи, завъртя още веднъж вретеното и влезе в къщата.
Френтис си плю на петите.