Синьо злато

Дитер се изчерви и извика жената.

— Това е Теса — изръмжа той.

Гемей се изправи и подаде ръка за поздрав. Жената я погледна изненадано, поколеба се за миг и пое протегнатата ръка.

— Радвам се да ви видя, Теса! Името ми е Гемей, а това е съпругът ми Пол.

Бегла като сянка усмивка премина през тъмното лице на Теса. Разбирайки, че Дитер ще си го върне на жената, ако си позволи твърде много, Гемей кимна и седна на мястото си. Теса също се върна там, където стоеше преди.

Дитер прикри раздразнението си зад месеста усмивка.

— Е, сега, след като аз отговорих на вашите въпроси… причината за това нелеко пътешествие?

Пол се наведе над масата и погледна над отсъстващите си очила.

— Реката донесе кану с тяло на индианец в него.

Дитер разпери ръце.

— Тропическата гора може да бъде опасна. Населението й е извадено от първобитната ера едва преди едно поколение. Един мъртъв индианец не е нещо необичайно, за съжаление.

— Този специално беше — настоя Пол. — Беше застрелян.

— Застрелян?

— И още нещо — беше чуло.

— Това вече е сериозно! — каза Дитер. — Всичко, което има някакво отношение към призрачните духове, носи беда.

— Доктор Рамирес спомена, че племето се ръководи от жена — намеси се Гемей.

— А, чула сте легендите. Много живописно, нали? Чувал съм, естествено, за тая богиня-вожд, но не съм имал никога удоволствието да я познавам.

— А виждал ли сте някога представители на това племе? — попита Гемей.

— Нямам сведения от първа ръка за тях, но съществуват разни истории…

— Що за истории, мистър Хофман?

— Разказват, че чуло живеят отвъд Ръката на Бога. Така наричат туземците Големите водопади, нагоре по течението. Казват, че петте успоредни водопада наподобяват гигантски пръсти. Туземците, които отидат твърде близо до тия места, просто изчезват.

— Вие сам казахте, че гората е опасна.

— Да, биха могли да са нападнати от животно или ухапани от змия. Или просто да се загубят.

— Ами нетуземци?

— От време навреме, тук се появяват търсачи на щастие. Аз съм им предоставял оскъдното си гостоприемство, споделял съм познанията си за околността и най-важното — предупреждавал съм ги да стоят далеч от територията на чуло. — Германецът направи движение, като че ли пере. — Три експедиции не се вслушаха в предупреждението ми и от трите ни вест, ни кост. Разбира се, уведомявал съм властите, но те прекрасно знаят, че щом потъне веднъж в гората човек, няма начин да бъде намерен.

— Някои от тия групи не търсеха ли растения с лечебни свойства? — попита Пол.

— Търсят билки, каучук, дървесина, съкровища, изчезнали градове и още какво ли не. Малцина споделят тайните си, а аз не разпитвам.