Фурията на Академа

– Никога не съм искала да те нараня, Исана. Повярвай ми. Бър­нард те обожава, а аз никога няма съзнателно да ти навредя. Ако съм казала или направила нещо, моля те, кажи ми.

Исана събра ръце в скута си и погледна намръщено към вратата.

– Никога не си ме обиждала, Амара. Причината не е в теб.

Разочарованието на Амара се промъкна в гласа ѝ.

– Тогава защо?

Исана стисна здраво устни.

– Ти си изключително лоялен човек, Амара. Работиш за Гай. Заклела си се пред него.

– И защо това те обижда?

– Само по себе си това не ме обижда. Но Гай е друга работа.

Устните на Амара се стиснаха в тънка линия.

– А какво освен великодушие и благодарност си видяла от него?

Пламенна, горчива омраза прониза гърдите на Исана и прозвуча в думите ѝ.

– Днес едва не загинах заради благодарността и великодушието му. Аз съм едно провинциално момиче, Амара, но не съм глупачка. Гай ме използва като оръжие, за да раздели враговете си. Назначаването на Бърнард за граф Калдерон през главата на аристократичните домове на Рива цели да им напомни, че Гай, а не Рива, управлява Алера. Ние сме просто инструменти в неговите ръце.

– Не е честно, Исана – отвърна Амара, но гласът ѝ прозвуча унило.

– Честно ли? – попита настоятелно Исана. – А той кога е бил честен? Положението и признанието, което получихме от него преди две години, не беше награда. Той създаде една малка армия врагове за мен и брат ми, след това примами Тави в Академията под неговия патронаж – и аз съм сигурна, че племенникът ми е намерил там други хора, които не го обичат и са готови да му навредят.

– Тави получава най-доброто образование в Алера – заяви Амара. – Едва ли си недоволна от това. Той е здрав и се чувства добре. Как ще му навреди това?

– Сигурна съм, че е здрав. И е добре. И учи. Това е един невероятно учтив начин да бъде задържан за заложник – отвърна Иса­на. Думите оставиха горчив вкус в устата ѝ. – Гай знаеше колко много иска Тави да отиде да учи в Академията. Наясно беше, че момчето ще бъде буквално унищожено, когато го върнат обратно. Гай ни манипулира. Той не ни остави друг избор. Трябва да го поддържаме с всички сили, ако искаме да останем живи.

– Не – отвърна Амара. – Не, не мога да го повярвам.

– Разбира се, че не можеш. Ти си му вярна.

– Но не до фанатизъм – отвърна Амара. – Не и безрезервно. Виждала съм го. Познавам го. Той е свестен човек, а ти тълкуваш действията му във възможно най-лошата светлина.

– Имам си причини – рече Исана. Дълбоко в себе си остана поразена от жлъчта и отровата в гласа си. – Имам си причини.

На лицето на Амара се изписа загриженост и търпеливост, но гласът ѝ продължи да звучи меко.

– Ти го мразиш.

– Омраза е твърде мека дума.

Амара озадачено примигна няколко пъти.

– Защо?

– Защото Гай уби... по-младата ми сестра.

Амара поклати глава.

– Не. Той не е такъв. Той е корав владетел, но не е убиец.