Фурията на Академа

Исана погледна към Амара и кимна.

– Разбирам – отвърна тя. – Две години. Дали ще го позная?

Амара се усмихна.

– Може би ще се наложи да се изкачиш с две стъпала над него, за да го настигнеш по ръст. Доста се е издължил и е натрупал мускули.

– Момчетата растат – каза Исана.

Амара я изгледа изпитателно и каза:

– Понякога Академията може да промени хората в отрицателна посока. Но не и Тави. Той си е все същият. Добър човек е, Исана. Мисля, че имаш пълното право да се гордееш с него.

Исана почувства как се изпълва с благодарност към Амара. Макар досега тя да не бе говорила така и да не бе споделяла чувствата си, Исана можеше да усети искреността на жената със същата лекота, с която виждаше усмивката ѝ. Макар и Амара да бе Курсор, Исана не се и съмняваше, че думите ѝ означаваха точно това – откровена похвала и желание да я успокои.

– Благодаря ти, графиньо.

Амара леко наклони глава в жест, отразяващ съвсем точно уважението, което Исана чувстваше, че младата жена изпитва към нея.

– Бърнард? – каза Амара. – Имаш ли нещо против да поговоря с холтър Исана?

– Съвсем не – отвърна дружелюбно Бърнард.

Исана с усилие сподави смеха, който заплашваше да се излее от устата ѝ.

Миг по-късно Амара повдигна вежда и рече:

– Насаме?

Бърнард примигна и веднага изпъна рамене.

– О, да. Разбира се. – После ги погледна подозрително. – Хм. Ще бъда в плевнята. След час потегляме. Трябва да проверя дали Фредерик – простете, сър Фредерик – не се е запилял нанякъде и не е забравил за всичко.

– Благодаря ти – рече Исана.

Бърнард ѝ намигна, докосна Амара по ръката и излезе от стаята. Амара затвори вратата и се подпря с ръка на нея. За миг затвори очи и Исана усети странното стягане на въздуха. Ушите ѝ изпукаха болезнено.

– Така – каза Амара. – Извинявай, но исках да съм сигурна, че никой няма да ни чуе.

Исана изненадано повдигна вежди.

– Нима очакваш в дома ми да има шпиони?

– Не. Не, холтър. Но трябва да говоря с теб за нещо лично.

Исана изпъна рамене и леко наклони главата си на една страна.

– Моля те, обясни.

Амара кимна. Сенките под очите ѝ бяха по-дълбоки отпреди. Исана се намръщи и изгледа изпитателно младата жена. Самата Амара бе завършила Академията само преди няколко години, макар Исана да бе сигурна, че приемайки поста на Курсор, тя бе имала доста по-труден живот от много други. Амара беше съзряла по-бързо от жените на нейната възраст и Исана се изпълни със съчувствие към нея. След всичко, което се бе случило, понякога тя забравяше колко млада е всъщност графинята.

– Холтър – рече Амара, – не знам по какъв друг начин да го кажа, затова просто ще попитам.

Тя се поколеба.

– Питай – каза Исана.

Амара кръстоса ръце върху гърдите си и без да повдига глава, попита: