Тайният портал

— Реализиране в какво?

Тя се засмя.

— На брачния пазар, разбира се! Скъпо мое дете, нали затова дойдохте в Англия! Защото отдавна ти е време за съпруг! — Отново сбърчи чело. — Трябва да се уверим, че ще присъстваш на следващия бал в „Алмакс“, в противен случай ще загубиш още повече време. На двайсет си на границата да се превърнеш в стара мома, което вероятно ще ограничи избора ти на жених, но от друга страна, произхождаш от добър дом. А и си богата. Говори се, че състоянието на Фоскари е приказно. Разбира се, ще трябва да внимаваме да не попаднеш на някой зестрогонец, но в това отношение можеш да ми се довериш. Като твоята най-близка роднина от женски пол ще внимавам да ти бъдат представяни само подходящи кандидати. А ти самата ще трябва да спазваш някои правила, за да могат и най-желаните ергени на Лондон да те сметнат за блестяща партия.

— Бих могла да накарам Бриджет да ми направи прическа.

Казах това на шега, но Ифигения кимна одобрително.

— Точно така. Външността ти за всяко едно събитие трябва да еvogue, винаги да отговаря на най-новата мода. В това отношение човек може да се осланя на Бриджет. Е, да, както и на мен. Трябва да признаеш, че при избора на гардероба ти показах добър вкус. А що се отнася до държането ти в обществото, трябва да внимаваш основно за едно нещо — да не изглеждаш като някоя интелектуалка.

— Интелектуалка ли?

— Не използвате ли тази дума на Барбадос? Е, интелектуалката е момиче, което намира прекалено голямо удоволствие от четенето. Когато една млада жена предпочита да седи над книгите, вместо да се разкрасява, с положението й в обществото е свършено. Мъжете не обичат интелектуални.

— Това ще го запомня.

Наистина бях благодарна за този съвет, защото за момент самата представа, че някакви си кандидат-женихи могат да ме сметнат за блестяща партия, ме изнерви. Сега поне знаех, как да се отърва отподходящите кандидати: просто щях да им разкажа за любимите си книги.

Ифигения ме хвана приятелски за ръка и заедно излязохме навън, където вече ни очакваше каретата й — двуместна с лакирани в червено колела. Ифигения ми сподели, че това граничеше с екстравагантност, тъй като прекалено пъстроцветното бе вулгарно. Явно бе наясно с всички въпроси на добрия вкус, защото, докато прислужникът й ни караше към Хайд Парк, непрестанно ми сочеше най-различни хора, които според нея бяха лошо облечени или никой в обществото.

— Жената в ландото отсреща е Хариет Уидкум, ужасна личност. Виждаш ли този шал? Не е ли грозен? Но миризмата й е още по-отвратителна. Човек не трябва да се приближава прекалено много до нея, иначе ще се задуши от парфюма й.

Една пресечка по-нататък.

— Мъжът върху черния кон ей там е лорд Рексам. Трябва да се пазиш от него, миналата година проигра всичките си пари на карти и сега си търси богата наследница, на която да завърти главата. Чаровен прелъстител и отличен ездач, но не е за теб.

Малко преди входа на парка:

— Виждаш ли дебеланата в поклащащия се кабриолет, която тъкмо се задава срещу нас? Тя е една от ръководителките на „Алмакс“. Тази жена е невъобразимо надута, при това е тъпа като галош. Не мога да я понасям. — Ифигения помаха приятелски на дебеланата и докато се разминавахме, й се усмихна широко. — Скъпа моя, радвам се да те видя!