По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Е, това означава, че всички сме в безопасност — заяви генерал Дигс на екипа си. Форт Ъруин беше едно от най-изолираните военни поделения в Америка. Той имаше само един вход и изход, който в момента беше блокиран от един танк „Брадли“.
При другите военни бази обаче не беше така; проблемът беше глобален. Един старши служител от Пентагона бе отлетял за Германия да присъства на заседание в щаба на V-и корпус и два дни по-късно колабира, заразявайки в процеса на първата помощ един лекар и две сестри. Това разтърси съюзниците в НАТО, които мигновено сложиха американските бази под карантина. Новината веднага плъзна по глобалната телевизионна мрежа. Най-лошото обаче беше, че почти всяка база си имаше заболели, действителни или само заподозрени. Ефектът върху бойния морал беше съкрушителен, а тази информация също не можеше да се укрие. Трансатлантическите телефонни линии буквално се нажежаваха.
Обединеният отряд включваше членове на всички разузнавателни служби. Президентът ги беше упълномощил с голяма власт и те имаха намерение да я използват цялата. Митническата декларация на изгубения търговски самолет „Гълфстрийм“ бе започнала да раздвижва нещата в едно ново и неочаквано направление, но така ставаше при разследванията.
В Савана, Джорджия, един агент на ФБР почука на вратата на президента на „Гълфстрийм“ и му връчи хирургическа маска. Фабриката беше затворена, както и повечето американски предприятия, но днес тази президентска заповед щеше да бъде нарушена. Президентът на фирмата позвъни на шефа на охраната и му каза да дойде в кабинета му заедно със старшия пилот-изпитател. Шестима агенти на ФБР проведоха с тях дълъг разговор, който скоро прерасна в истинско съвещание. Най-важният резултат беше откритието, че черната кутия на изгубения самолет не е била намерена. Това предизвика обаждане до командващия офицер на американския боен кораб „Радфорд“, който потвърди, че корабът му, който в момента беше на сух док, е търсил изгубения самолет и после е изследвал дъното със сонарни сигнали, но без полза. Военноморският офицер не можеше да обясни причината за неуспеха. Главният пилот-изпитател обясни, че ако самолетът е претърпял тежка катастрофа, от силния удар устройството би могло да се разруши въпреки здравата си конструкция. Но нещата съвсем не се бяха развивали с такава бързина, припомни си шкиперът на „Радфорд“, а и не били открити никакви останки. В резултат на това се свързаха с Федералното управление за гражданска авиация и Националното управление за безопасност на полетите и им наредиха веднага да дадат регистрите.
Оказа се, че и двамата пилоти са били летци от иранските ВВС, обучавани в Америка в края на седемдесетте. Оттам се появиха на бял свят и фотографиите им и пръстовите им отпечатъци. Друга двойка пилоти, управлявала същия вид самолет в същата швейцарска корпорация, бе имала сходна подготовка и юридическият аташе на ФБР в Берн веднага се обади на швейцарските си колеги, за да поиска разрешението им да разпита пилотите.
— И така — обобщи Дан Мъри. — Имаме една болна белгийска милосърдна сестра, приятелката й и един ирански лекар. Те отлитат със самолет швейцарска регистрация, който изчезва без следа. Самолетът принадлежи на малка търговска компания, която юридическият ни аташе на място ще проучи много бързо, но ние знаем със сигурност, че екипажът е бил ирански.
— Това вече ни отвежда в съвсем определена посока, Дан — каза Ед Фоли.
В същия момент влезе агент с факс от директора на ЦРУ. Съобщението не беше особено дълго.
— Някои хора се мислят за дяволски хитри — каза Мъри и раздаде новото разпореждане.
— Не ги подценявайте — предупреди Ед Фоли. — Още нямаме никакви сериозни доказателства. Президентът е с вързани ръце, докато не открием нещо абсолютно сигурно. — А може би дори и тогава нямаше да може да предприеме нещо, колкото и да беше разгневена в момента армията. Трябваше да отчете и онова, което бе споменал Чавес преди отлитането им. По дяволите, на хлапака му сечеше акълът. Фоли се зачуди дали да повдига този въпрос. Не, в момента имаха много по-спешни неща. Можеше да го обсъди с Мъри на четири очи.
Чавес изобщо нямаше чувството, че акълът му сече, докато дремеше в кожената седалка на път за Хартум. Дори си мислеше, че е съвсем глупав.