По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Ще ги изгорят — каза Кати. — Вземаме всички възможни предпазни мерки.
— Колко е зле?
Тя буквално го избута в коридора, затвори вратата и размаха пръст пред гърдите му.
— Джак, да не си посмял да обсъждаш състоянието на пациентите пред тях! Никога! — Тя спря за момент, овладя се и добави: — От три дни проявява ясно изразени симптоми.
— Има ли някакъв шанс?
Кати поклати глава. Отбиха се в още няколко стаи. Положението там бе като в първата.
— Кати? — Това беше гласът на декана. — Смяната ти свърши. Тръгвай си.
— Къде е Александър? — попита Джак в коридора.
— Пое отделението на горния етаж. Дейв пък взе този. Надяваме се Ралф Фостър да се върне и да помогне, но нали всички полети са спрени. — В същия момент тя видя камерите. — Какво правят тук тия, по дяволите?
— Хайде. — Райън поведе жена си към стаята за преобличане. Дрехите, с които беше дошъл до болницата, ги нямаше. Сигурно охраната ги беше напъхала някъде. Той облече лекарски екип пред три жени и един мъж, който явно не проявяваше никакъв интерес към голи жени. После двамата с Кати излязоха и се запътиха към асансьора.
— Стоп! — извика нечий женски глас. — От спешното карат болен! Използвайте стълбите. — Агентите послушно изпълниха заповедта. Райън поведе жена си надолу, а оттам навън, без да свалят маските.
— Как издържаш?
Преди тя да успее да отговори, нечий глас изкрещя: „Господин президент!“ Двама гвардейци препречиха пътя на репортера и оператора, но Райън им махна да стоят настрана. Двойката се приближи под бдителното око на въоръжената охрана — униформени и цивилни.
— Да, какво има? — попита Райън и смъкна маската си. Репортерът държеше микрофона с изпъната ръка. При други обстоятелства сигурно щеше да изглежда комично. Всички бяха като изкукуригали.
— Какво правите тук, господин президент?
— Е, нали това е част от работата ми — да държа под око какво става. Освен това исках да видя как е съпругата ми.
— Ние знаем, че първата дама работи в болницата на горните етажи. Госпожо Райън, какво ще ни кажете?
— Аз съм лекар! — изръмжа Кати. — Горе работим на смени. Това ми е работата.
— Лошо ли е положението?
Райън побърза да се намеси преди съпругата му да избухне.
— Вижте, знам, че сте длъжни да ми зададете този въпрос, но вие знаете отговора. Тези хора са в изключително сериозно положение, а лекарите и тук, и навсякъде, изпълняват дълга си. На Кати и колегите й им е изключително трудно. А на пациентите и семействата им е най-трудно.
— Доктор Райън, вирусът „Ебола“ действително ли е толкова смъртоносен, както твърдят всички специалисти?
— Да, ужасно е — кимна тя. — Но ние помагаме на тези хора с всичко, с което разполагаме.
— Според някои след като надеждата за пациентите е толкова илюзорна и след като болката им е толкова ужасна…
— Какво искате да кажете? Да ги убиваме?
— Е, щом страдат така, както твърдят болничните служители…
— Не съм от този тип лекари — отвърна тя с пламнало лице. — Ще успеем да спасим някои от тях. А от тях може би ще успеем да научим как да спасим и други. Това е причината, поради която истинските лекари не убиват пациентите си. Какво ви става? Това са хора, а работата ми е да воювам за живота им… и вие не можете да ми казвате как да го правя! — Тя спря, усетила ръката на Джак върху рамото си. — Прощавайте. Горе не е особено приятно.
— Бихте ли ни извинили за няколко минути? — помоли Райън. — Не сме си казали и дума от вчера. Нали разбирате, ние сме съпруг и съпруга, като всички останали хора.
— Да, сър. — Те се отдръпнаха, но камерата продължаваше да ги следи.
— Ела тук, скъпа. — Джак прегърна жена си за пръв път от няколко дни.
— Ще ги загубим, Джак. Всичките. Всички, още утре или вдругиден — прошепна тя. После заплака.
— Разбирам. — Той приведе главата си над нейната. — Не се притеснявай, не е необходимо да изглеждаш желязна пред камерите, ти също си човек.
— Как въобще си мислят, че научаваме и най-малкото нещо? Щом не можем да ги излекуваме, защо не ги уморим, така ли? Не са ме учили на това.
— Знам.
Тя подсмръкна и изтри очи в ризата му.
— Джак, ако разбереш кой ни е направил това…
— Ще разберем — увери я ФЕХТОВАЧ.
— Познавате ли някого от тези хора? — Местният резидент връчи на Макгрегър няколко фотографии, подаде му и миниатюрно фенерче.
— Но това е Салех! Кой е той всъщност? Не ми каза и думица за себе си и така и не разбрах нищичко.
— Всички тези хора са иракчани. Когато правителството им падна, те дойдоха тук. Имам цяла купчина снимки. Сигурни ли сте, че човекът е същият?