— И така, най-големият въпрос, който никой още не ви е задал днес, господин президент…
Райън вдигна ръка.
— Има толкова много… толкова много неща, които трябва да се свършат, за да започне правителството ни да функционира както трябва след всичко, през което преминахме…
— Сър, изобщо не се надявайте, че ще ви дадем шанс да се отървете.
Усмивка. Въздишка. Кимване. Райън вдигна ръце.
— Отговорът на въпроса ти, Бари, е — да, ще остана.
— Благодаря ви, господин президент.
„Сега е моментът по вишегласие да спрем, за да осъзнаем живота на нацията си и да му се възрадваме, да си припомним какво е направила страната ни за нас и да се запитаме какво можем да направим ние за страната си.“
