По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Пилотът ги изгледа злобно, но влезе в кабината. Чавес се обърна към Кларк.
— Нерви, а?
Кларк му връчи документа.
— Провери имената на екипажа. Не са швейцарци, а регистрацията на самолета е швейцарска.
Чавес ги потърси. HX-NJA беше регистрационният код. А имената на летателния екипаж не бяха германски, галски или италиански. Трябваше да ги провери в Ленгли по факса.
— Е? — потрети Динг.
— Тия имена са на фарси, Динг. — Кларк погледна през илюминатора. Навсякъде около тях проблясваха мълнии. — Я дай да се посъветваме с екипажа.
Кларк разкопча колана си въпреки светещия знак и отиде до тоалетната да си наплиска лицето. После коленичи на пода до резервния пилот — млада жена — и й показа документа, който току-що бяха изпратили по факса.
— Можеш ли да ми кажеш нещо за това? Беше й потребен само един поглед.
— О, да — каза тя. — Забелязахме го.
— Кое?
— Ами това е същият модел самолет. Когато има авария, производителят известява всичките си клиенти… искам да кажа, че ние щяхме да питаме, но процедурата е почти автоматична. Той дойде оттук, отлетя на север към Либия, приземи се да зареди с гориво, нали така? И веднага излетя. Медицински полет, нали?
— Точно така. Продължавай.
— Обяви бедствие, каза, че губи мощност в единия двигател, после в другия, и взе да губи височина. Три радара го покриваха. Либийски, малтийски и един военноморски кораб, мисля, че беше разрушител.
— Имаше ли нещо странно в цялата тая работа?
Тя повдигна рамене.
— Това е добър самолет. Не знам армията някога да е губила такъв модел. — Джери — обади се тя на пилота, — имало ли е някога проблеми с двигател при полет с двайсетица?
— Два пъти, мисля. Първият при дефект в горивната помпа. Другият беше преди няколко години. Във въздухозаборника попаднала гъска.
— Е, тогава двигателят гръмва — каза младата жена. — Гъските са по десет килограма. Гледаме да сме по-далеч от тях.
— А онзи е получил авария едновременно в двата двигателя, така ли?
— Още не са разбрали каква е била причината. Може би горивото не е било качествено. Това се случва, но пък двигателите са изолирани модули. Всичко им е отделно — помпи, електроника, всичко…
— Освен горивото — вметна Джери. — Всичко идва от една и съща цистерна.
— Какво друго? Какво може да се случи, когато двигател излезе от строя?
— Ако не внимаваш, можеш да изгубиш управление. Всичко изведнъж се разтърсва, самолетът се накланя към страната на мъртвия двигател. Така веднъж загубихме един Лиър VC-21. Ако ти се случи по време преходна маневра, става страшничко. Но ние сме обучени и за такива ситуации и екипажът ни е летял и в такова положение, това го има и в бордовия дневник. Онези двамата са били опитни пилоти. Но така или иначе, радарът не е показал да са правили маневра. Така че тази причина я изключваме. Най-вероятната причина е лошо гориво, но либийците казаха, че горивото било наред.
— Освен ако екипажът изведнъж не е отказал тотално — пак се обади Джери. — Но дори и това не е за вярване. Искам да кажа, че специалистите предвиждат дори и такива ситуации и екипажът се учи как да ги преодолява, нали разбирате? Аз самият имам три хиляди летателни часа.
— Аз имам четири хиляди и петстотин — каза жената. — По-безопасно е, отколкото да караш кола. Освен това ние всички си обичаме работата.
Кларк кимна. Нямаше повече въпроси.
— Остават три часа до Найроби, полковник — каза пилотът.
— Добре, но как ще се върна? — попита Раман по телефона.
— Засега няма да се връщаш — каза му Андреа. — Стой си там. Може би ще успееш да помогнеш на ФБР при разследването.
— Страхотно!
— Спокойно. Нямам време за разправии — тросна му се тя.
— И аз нямам. — И той затвори.
Странно. Джеф винаги се бе отличавал с изключително спокойствие. Но кой ли беше спокоен в момента?
52.
НЕЩО ЦЕННО
— Бил ли си тук преди, Джон? — попита Чавес, докато самолетът се снижаваше към пистата.
— Веднъж. Видях само сградата на летището. — Кларк разкопча колана си и се протегна. Слънцето залязваше, но за съжаление това не означаваше края на и без това дългия им работен ден. — Повечето от това, което знам, идва от книгите за лова, нали ме разбираш.
— Но ти не ходиш на лов… — учуди се Динг.
— Ходех навремето. И още обичам да чета за тия неща. Не можеш да си представиш колко е приятно да стреляш по същества, които не могат да ти отвърнат с куршуми.
— Е, едва ли е толкова възбуждащо. Може би само по-безопасно — засмя се Динг.