По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
— Че на кого му е тук мястото?
— Така, намерих нещичко за тоя доктор Макгрегър — каза шефът на местното отделение на ЦРУ. Казваше се Франк Клейтън и Кларк го беше виждал да кара курс във Фермата преди няколко години.
— Тогава да отидем да го видим, Франк. — Кларк погледна часовника си, направи няколко сметки и реши, че е два след полунощ. Да, нещата засега вървяха по плана. Първата спирка беше посолството, където да сменят дрехите си. Американските военни униформи не бяха сред добре приветстваните тук. В действителност твърде малко американски неща срещали добър прием тук, предупреди ги местният им колега. Една кола ги следваше още от летището.
— Не се притеснявайте. Ще се измъкнем от нея при посолството. Знаете ли, понякога се чудя дали не е било за добро, когато предците ми са ги отвлекли от Африка. Само че не споменавайте на никого, че съм го казал, окей? Южна Алабама е същински рай в сравнение с тая лайняна дупка.
Клейтън паркира пред посолството и ги въведе вътре. Минута по-късно един от хората му излезе навън, качи се в шевролета и го подкара. Преследвачите им потеглиха подир него.
— Ето ви ризи — каза резидентът. — Предполагам, че можете да си оставите панталоните.
— Разговаряхте ли вече с Макгрегър? — запита Кларк.
— Преди няколко часа, по телефона. Ще отидем до жилището му, а той ще се качи в колата. Избрал съм едно много хубаво местенце, където да паркираме, за да си побъбрим — каза Клейтън.
— Заплашва ли го нещо?
— Съмнявам се. Местните са доста тромави. Ако някой ни следи, знам как да се отърва от него.
— Тогава да мърдаме — каза Джон. — Да не караме господин доктора да ни чака.
Квартирата на Макгрегър съвсем не беше лоша. Намираше се в квартал, предпочитан от европейците, и както им каза резидентът, добре охраняван. Той вдигна слушалката на клетъчния си телефон и набра пейджъра на доктора. След по-малко от минута вратата му се отвори и една фигура се приближи до колата и влезе отзад. Секунда след това колата се стрелна напред.
— Това е доста необичайно за мен. — Докторът беше млад, по-млад и от Чавес, забеляза с изненада Джон. — Кои всъщност сте вие?
— ЦРУ — каза Кларк.
— Ама наистина ли?
— Наистина, докторе — обади се Клейтън от предната седалка. Очите му следяха огледалата за обратно виждане. За да се отърси и от най-малката вероятност някой да ги следи, той зави първо наляво, после надясно, и после пак наляво. Добре.
— Разрешено ли ви е да откривате това на хората? — запита Макгрегър, докато колата се връщаше към онова, което по местните стандарти минаваше за главна улица. — Сега ли ще ме убивате?
— Док, оставете това на филмите, става ли? — предложи Чавес. — Реалният живот няма много общо с киното и ако ви кажехме, че сме от Държавния департамент, пак нямаше да ни повярвате, нали?
— Не ми приличате много на дипломати — забеляза Макгрегър.
Кларк се извърна от предната седалка.
— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с нас.
— Единствената причина да го направя е… всъщност местното правителство ме принуди да се откажа от нормалните процедури при два от моите случаи. Знаете, че трябва да се следват строго определени процедури и…
— За да не губим излишно време, бихте ли ми казали всичко, което знаете за тях? — запита Джон и включи портативния магнетофон.
— Изглеждаш уморена, Кати. — Това всъщност не беше лесно да се определи през пластмасовата маска.
ХИРУРГ погледна към часовника на стената. Работният й ден на практика беше изтекъл. Тя никога нямаше да научи, че Арни ван Дам се бе обадил на ръководството на болницата, за да се увери, че синхронизирането във времето ще бъде точно според плана. Това щеше да я докара до бяс, а тя и без това вече беше бясна на целия свят.
— Децата започнаха да пристигат тази сутрин. Случаите са от второто поколение вируси. Това момченце трябва да се е заразило от бащата. Казва се Тимоти. В трети клас е. Баща му е на горния етаж.
— А останалите членове на семейството?
— Майка му е позитивна. Сега я приемат. Има сестра, по-голяма. Засега е чиста. Държим я в съседната сграда. Там направиха отделение за хората, които са били изложени на заразяване, но засега кръвните им проби са отрицателни. Ела. Ще те разведа по етажа. — Минута по-късно бяха в стая номер 1, временният дом на Пациент номер 1.
На Райън му се стори, че долавя миризмата. Върху постелята, която двама души, дали бяха лекари, или сестри, не можеше да каже, се опитваха да сменят, имаше тъмно пътно. Мъжът беше в полусъзнание и напрягаше ремъците, които придържаха ръцете му към леглото. Това пречеше на двамата медицински работници, но те все пак бързо смениха чаршафите. Мръсните изчезнаха в един пластмасов чувал.