По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
За другите транспортни средства и пътища беше различно. Макар по-голямата част от трафика по междущатските магистрали да минаваше по големите артерии, нямаше и един щат, в който да не изобилстваше разширена мрежа от странични пътища със съседните щати, което правеше задължителна и тяхната блокада. Това обаче изискваше допълнително време и в медиите се появяваха интервюта с хора, успели да се промъкнат, които гледаха на всичко като на един голям майтап; след репортажите се правеха коментари, според които заповедите на президента били невъзможни за изпълнение, а освен това били дълбоко погрешни, глупави и антиконституционни.
— Това просто не е възможно — обяви един експерт по транспорта по сутрешните новини.
Тези хора обаче не си даваха сметка, че националните гвардейци са техни съграждани и също могат да четат карти. А и бяха обидени от твърденията, че са глупаци. Към обяд в сряда на всяко шосе в страната имаше по един камион, заобиколен от хора с пушки, облечени в костюми за химическа защита. Изглеждаха като пришълци от Марс.
Тук-там по страничните пътища се случваха и сблъсъци. Някои се проявяваха единствено в размяната на реплики, като „семейството ми е хей там, защо не ме пуснете, вие нямате ли близки, а?“ Обикновено законът се налагаше с малко здрав разум след проверка на самоличността и обаждане по радиото. В други случаи налагането на закона ставаше в буквалния смисъл, като отначало всичко започваше с думи, постепенно репликите са ожесточаваха, и в два от случаите бяха разменени изстрели. Имаше и един убит. Случаите мигновено биваха препредавани по цялата мрежа на страната и коментаторите отново се дивяха на действията на президента. Един даже обвини пряко Белия дом за смъртния случай.
В повечето случаи обаче дори и най-решените да прекосят блокадите, след като видеха готовите за стрелба оръжия, благоразумно решаваха, че рискът не си струва.
Същото се отнасяше и за международните граници. Канадските армия и полиция затвориха всички гранични пунктове. Американските граждани в Канада бяха помолени да отидат в най-близката болница за изследване, като някои от тях бяха задържани, наистина, съвсем цивилизовано. Същото се случи и в Европа. За пръв път в американо-мексиканската история мексиканската армия беше тази, която затвори американската южна граница съвместно с американските власти, като този път целта беше да се спре трафикът в южна посока.
Движението в малките райони обаче не спираше. Магазините работеха, но пускаха едновременно само по няколко души да си напазаруват най-необходимото. Аптеките в цялата страна свършиха хирургическите маски само за час. Много хора звъняха в местните търговски фирми за санитарни и бояджийски стоки с молба да им доставят маски за други употреби — изясни се, че такива маски, напръскани с обикновени домашни дезинфектанти, предлагат по-добра защита срещу вируса, отколкото армейското химическо облекло. Разбира се, случиха се и неизбежните неща: някои хора бяха прекалили с пръскането, в резултат на което получиха алергични реакции, затруднения в дишането, имаше дори и няколко смъртни случая.
Лекарите от цялата страна бяха страшно заети. Бързо стана известно, че първоначалните симптоми на вируса са сходни с тези при грип, и скоро всеки лекар се сблъска с множество пациенти, убедени, че са прихванали ебола. Разграничаването на действително заболелите от хипохондриците изискваше максимално напрежение от страна на лекарите.
Въпреки всичко обаче, хората се справяха със ситуацията, гледаха телевизия, гледаха се едни други и се чудеха какво ли още трябва да стане, за да се изплашат наистина.
Вече имаше над петстотин потвърдени случая, всеки от които беше пряко или непряко свързан с осемнайсет търговски изложения. Това даваше възможност да се определи и разпространението във времето. При разследването бяха взети предвид и четири други изложения, от които все още не бяха докладвани случаи на развили болестта. Всичките двайсет и две бяха посетени от агенти, но навсякъде отпадъците отдавна бяха изчистени. Възникна идея да претърсят сметищата, но Военномедициниският институт бързо разубеди Бюрото, понеже идентифицирането на системата за разпространение на болестта би означавало сравняването на хиляди тонове материал, задача, непосилна за тях, която освен това можеше да се окаже извънредно опасна. Важното откритие беше времевият интервал. Тази информация веднага бе направена публично достояние. Американците, отпътували от страната преди началните дати на изложенията, известни като огнища на заболяванията, веднага бяха обявени за безопасни. Този факт бе предаден на световните здравни служби, които подложиха твърдението на проверка. После информацията беше разпространена по цялата планета само за няколко часа. Нямаше начин да я спрат, а и нямаше смисъл да продължават да я държат в тайна.